Решение № 381 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2009 г.

Решение № 381 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от ТП на НОИ, РУ "С" Г., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 157 от 3.04.2009 г. по гр. д. № 24/09 г. на Габровския районен съд. Поддържа, че не е бил конституиран като страна по иск, предявен от Ц. И. Ц. от гр. Г. против "Х" А., гр. Г., за признаване за установено, че ищецът е работил като шофьор на товарен автомобил с товароносимост 9 тона и ремарке с товароносимост 8 тона в ДАП - А. "Т" Г. - иск с правно основание чл. 357 КТ. Твърди, че по този начин ищецът е целял да заобиколи специалната процедура по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 98, ал. 1 КСО за категоризиране на труда, което обстоятелство е от значение при определяне размера на пенсията. Ответникът Ц. И. Ц. от гр. Г. оспорва молбата за отмяна и депозира писмена защита. Ответникът "Х" А., гр. Г. също оспорва молбата за отмяна с писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Тя е подадена от субект, който не е заинтересован да търси отмяна на влязло в сила решение по дело, в което не е участвал. Изключение от правилото, че само страните по делото са легитимирани да претендират отмяна на влязлото в сила решение, се съдържа в нормата на чл. 304 ГПК, съгласно която отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то да не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2/. Като препраща към текста на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв, тъй като предприятието-ответник в инстанционното производство - работодателят "Х" А., гр. Г. и молителят ТП на НОИ, РУ "С" Г., нямат качеството "необходими другари" в никоя от проявните му форми - задължително или факултативно другарство, при иск основан на общата разпоредба на чл. 357 КТ. Силата на присъдено нещо на постановеното установително решение не се разпростира спрямо неучаствалите по делото лица, съобразно общото правило на чл. 298, ал. 1 ГПК /стар 220, ал. 1 ГПК/. Молителят не е длъжен да зачете евентуалните последици, които попадат в сферата на компетентността му, щом предмет на установяване е било наличието на трудово правоотношение между страните /работник и работодател/ за определена длъжност, но не и за установяване на трудов стаж по съдебен ред или за определяне на категория труд в административното производство. В последните две производства той задължително участва като ответник по делата. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.