Определение № 904 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 677/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Монев против определение № 436 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело № 256/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ в хода на администриране на подадена от него касационна жалба срещу постановеното по същото дело съдебно решение. Иска се отмяна на оспореното определение и уважаване на искането. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да откаже да уважи искането на Б. Монев, съдът е обсъдил конкретните твърдения в декларацията на лицето за наличие на имущество от което да реализира доходи и е извел обоснован извод, че не са налице предпоставките за освобождаване от такса и предоставянето на безплатна правна помощ. Касационната инстанция изцяло споделя заключението на административния съд. В частната жалба Монев излага твърдения, че не получава доходи от работата си като [професия] и от имуществото си, което въпрос на негов личен избор при упражняването на тази високохуманна професия и при притежаването на имущество - по негови твърдения, на значителна стойност. По твърдението си, че страда от заболяване той не дава никакви данни, респективно не ангажира и доказателства. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на процесното определение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,