Определение № 49 от 04.02.2009 г. на ВКС по д. № 45/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. З. Н. К. и Х. Л. К. са подали частна жалба срещу определение № 642 от 4.12.2008 г. по гр.д. № 716 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Ш., с което е оставено в сила определение от 17.10.2008 г. постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. на Шуменския районен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се инвокират оплаквания за пороци на определенията, поради нарушаване на процесуалния и материален закон и необоснованост. Навеждат се основания за допустимостта на касационната проверка на определението, които се съдържат в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Жаллбоподателите представят решения на ВКС, формиращи трайна съдебна практика по чл.33 ЗС и по чл.66 ЗС. Ответниците Г. Т. Н. и В. С. Н., Г. И. Г. и К. В. Г. не са взели становище по жалбата. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна: Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е насочена срещу определение, с което се прегражда съдебното производство, което е с обжалваем интерес над 1000 лева. Върховния касационен съд е намира, че частната касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Действително частната касационна жалба е подадена срещу определение, с което е прието, че е изтекъл преклузивния срок за предявяването на иска по чл.66 ЗС, т.е., с определението съдилищата са се произнесли по съществен процесуален въпрос, а именно по допустимостта на иск след изтичане на преклузивен законов срок. Районният и въззивният съд обаче са постановили атакуваните съдебни актове в съответствие с процесуалния закон и трайната съдебна практика. Ищците, които са и частни жалбоподатели З. Н. К. и Х. Л. К. са посочили в исковата си молба, че са собственици на вторият етаж от двуетажната жилищна сграда и ½ идеална част от дворното място, които се намират в гр. Ш., ул. Б. № 2. Дворното място представлява УПИ * по кадастралния план на гр. Ш.. Н. спор, че в него са изградени гаражи, които са собственост на трети лица, в конкретния случай на Г. И. Г. и К. В. Г. Собствениците на гаража са го продали с н.а. № 1* т.02, рег. № 1* н.д. № 146 от 2005 г. на Г. Т. Н. и В. С. Н. Купувачите са осъществили преустройство и в момента гаража се ползва като склад-магазин за строителни стоки. Съдилищата след разпит на свидетели са приели, че ищците са подали исковата молба след изтичането на срока по чл.33, ал.2, пр.2 ЗС. Определението е било постановено в съответствие със трайната съдебна практика, която приема ,че срока от два месеца тече от узнаването, което обстоятелство се установява с всички доказателствени средства. Изложени са съображения за характера на срока, като е посочено, че е преклузивен, т.е. с неговото изтичане се погасява правото на изкупуване и че този срок е изтекъл. Аргументацията, развита в двете определения е съответна на практиката на съдилищата и допускането до касационно разглеждане не би довело до развитие на правото, което да е в съответствие със закона. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,