Определение № 414 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2012 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С. Е. Р., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е., представлявани от адв. А. от Б. са подали искане за присъждане на направените разноски по делото за всички инстанции на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответницата по молбата А. З. я намира за неоснователна поради това, че молителят не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък за направените такива. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. Производството по делото е било образувано по предявен от З. срещу молителите иск по чл. 40 ЗС за установяване размера на припадащите се идеални части от общите части на сградата за всеки от самостоятелни обекти в нея. С решение от 15.20.2012 г. по гр. д. № 263/2012 г. ВКС е намерил иска за недопустим и на това основание е прекратил производството по него и обезсилил постановените решения от Бургаски РС и Бургаски ОС. Ответниците по недопустим иск имат право на разноските, които са направили при воденето му, поради което искането за присъждане на направените такива в производството пред всички инстанции е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски за държавни такси, за вещи лица и правна помощ, които възлизат общо на сумата 3319 лв. След като производството по делото е прекратено, това е основание по чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на направените от ответниците по иска разноски. Постановеното решение следва да бъде допълнено като ищцата А. З. ще бъде осъдена да заплати на ответниците по иска посочената по-горе сума, съставляваща разноските, които са направили по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.