Определение № 308 от 05.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 327/2009 г.

Производството е по чл. 278 ал. 1 във вр. с чл. 274 ал. 2 от ГПК, образувано по частната жалба на адвокат Г като процесуален представител на А. Т. А. от с. А., обл. Силистра, срещу разпореждането на Добричкия окръжен съд от 06.ІV.2009 г. по в.гр.д. № 284/2009 г., с което е оставена без уважение молбата на А. за освобождаването й отн заплащане на държавна таксда за въззивното производство. Съдът е приел, че освобождаването се иска по здравословни причини, което не е сред предвидените в чл.63 ал.1 б. “б” от ГПК /отм./ основания за това. Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустивма. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна, съображенията за което са следните: Внасянето на държавни такси за съдебните производства по граждански дела е необходимо за осъществяване на правораздавателната дейност в РБ и поради това то е възведено в правило. Изключенията от това правило са строго определени в закона – чл.63 от ГПК /отм./. По силата на чл.63 ал.1 б. “б” от ГПК /отм./ от заплащане на държавна такса се освобождават лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските. По този начин се осигурява достъп до правосъдие и на такива лица, което е в съответствие с гарантираното с чл.56 от КРБ право на защита на гражданите, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Правилно в разглеждания случай въззивният съд е приел, че данните за влошено през месец януари 2009г. здравословно състояние на ищцата и претърпяна от нея оперативна намеса, обективирани в представената епикриза, сами по себе си не обуславят извод за наличие на предпоставките на закона за освобождаването й от заплащане на държавна такса по въззивната й жалба. По изричното изискване на закона липсата на достатъчно средства следва да бъде установена от ищцата с декларация за материалното й състояние, каквато тя не е представила. Такава не е и приложената към частната жалба декларация, тъй като не съдържа данни за притежаването или не от А. на недвижими имоти, движими вещи, влогове, акции или дялове от търговски дружества, само въз основа на каквито съдът може да направи преценка за обстоятелствата по чл.63 ал.1 б.”б” от ГПК /отм./. При това положение не може да се обоснове извод, че частната жалбоподателка няма достатъчно средства да внесе дължимата се държавна такса по въззивната жалба, както правилно е приел въззивният съд. По изложените съображения частната касационна жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,