Определение № 3761 от 07.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“ ф.д.№1246/2003г. по описа на СГС /Сдружението/, чрез процесуален представител, против определение №11812 от 19.12.2022г., постановено по адм.д. №1152/2020г. по описа на Върховен административен съд на РБ- Седмо отделение. Частният жалбоподател релевира оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че заповедите по Глава тринадесета от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ са подзаконови нормативни актове и тяхната обжалваемост по незаконосъобразност е безсрочна и неограничена. Навежда доводи, че в определение №11812 от 19.12.2022г., не са обсъдени изложените доводи за нищожност на обжалвания акт и по този начин съдът е допуснал потенциално нарушаване разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО-Директива за стратегическа екологична оценка, като липсата на възможност за съдебен контрол върху заповедта на министъра на околната среда би довело до нарушение на посочената директива и нарушение на принципа на лоялно сътрудничество. Излага съображения, че съдът е допуснал нарушение на правото на достъп до правосъдие по отношение на националното законодателство по въпроси на околната среда гарантирано от чл.9 параграф 3 на Конвенция за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция). Моли за отмяна на обжалваното определение. Не претендира разноски. Ответникът –министъра на околната среда и водите, чрез процесуален представител в писмено становище не оспорва частната жалба, и поддържа направеното в нея искане за отмяна на обжалваното определение. Не претендира разноски. Ответникът –Дирекция на Природен парк „Витоша“, чрез процесуален представител в писмено становище не оспорва частната жалба. Споделя виждането, че заповедите на министъра на околната среда и водите издадени по реда на ЗЗТ, с които се обявяват защитени територии или се намалява или увеличава тяхната площ са подзаконови нормативни актове, и имат характера на планове и програми по см. на Директива 2001/42/ЕО за стратегическа екологична оценка и глава Шеста от Закона за опазване на околната среда. Не претендира разноски. Ответникът –„Сдружение за изследователски практики“ ф.д.№1976/2003г. по описа на СГС, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът –В. Топалов, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Ответникът –Б. Йонова, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По съществото на спора, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, приема от фактическа и правна страна следното: С Решение №19 от 31.01.2013г., министърът на околната среда и водите отхвърля предложения за увеличаване и намаляване на площта на природен парк „Витоша“. С Решение №9236 от 27.07.2016г., постановено по административно дело №8972/2014г., Върховният административен съд, по жалби на „Белгал груп“ ЕООД, Б. Йонова и В. Топалов, отменя Решение №19 на министъра на околната среда и водите. С Решение №4144 от 04.04.2017г., постановено по административно дело №12973/2016г., Върховният административен съд – петчленен състав, отменя Решение №9236 в частта относно жалбата на „Белгал груп“ ЕООД, отхвърля жалбата на дружеството и оставя в сила решението в останалата част. Със Заповед №РД-782 от 24.11.2017г., министърът на околната среда и водите намалява с 10390 дка площта на природен парк „Витоша“. С Решение №5 от 15.01.2018г., министърът на околната среда и водите оттегля своя Заповед №РД-782. С Решение №5045 от 04.04.2019г., постановено по административно дело №4760/2018г., Върховният административен съд отменя Решение №5 на министъра на околната среда и водите. С Решение №14432 от 29.11.2019г.,, постановено по административно дело №8098/2019г., Върховният административен съд – петчленен състав, оставя в сила Решение №5045. С Решение №231 от 12.11.2019г., издадено на основание чл.99, т.2 АПК, министърът на околната среда и водите отменя Заповед №РД-782 и възобновява административното производство. Решението е публикувано в Държавен вестник, бр.92 от 22.11.2019г. С Определение №1699 от 03.02.2020г., постановено по административно дело №14422/2019 г., Върховният административен съд оставя без разглеждане жалбата на Б. Йонева срещу Решение №231 и прекратява съдебното производство. С Определение №8543 от 01.07.2020г., постановено по административно дело №4689/2020г., Върховният административен съд отменя Определение №1699 и връща делото на съда за продължаване на съдебното производство. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по реда на чл.145 и сл. АПК, по две идентични жалби (съгласно определение №1716/03.02.2020г. по адм.д.№1153/2020г. по описа на ВАС за присъединяване на адм.д.№1153/2020г. по описа на ВАС, седмо отделение към адм.д.№1152/2020г. по опис на ВАС, седмо отделение) на Сдружение „Сдружение за изследователски практики“, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Зона Б-5“ бл. 11, вх. „Б“, ап. 91 и на Сдружение „Асоциация на парковете в България“, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хан Аспарух“ №26, срещу Заповед №РД-782 от 24.11.2017 г. на министъра на околната среда и водите, подадени на основание чл.179 и сл. АПК (Раздел II „Оспорване на общи административни актове“). С определение от 06.07.2020г., съдът: 1.конституира като страни в производството: в качеството на жалбоподатели: Сдружение „Сдружение за изследователски практики“, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Зона Б-5“ бл. 11, вх. „Б“, ап. 91, и Сдружение „Асоциация на парковете в България“, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хан Аспарух“ №26; В качеството на ответник: министъра на околната среда и водите, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №22; В качеството на заинтересована страна: директора на дирекцията на природен парк „Витоша“, гр. София, ул. „Антим І“ №17.; 2.Спира съдебното производство до приключване на съдебното производство по оспорване на Решение №231 от 12.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите. С решение №4841 от 15.04.2021г. по адм.д.№14422/2019г. на ВАС-тричленен състав, е отменено като незаконосъобразно Решение №231 от 12.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите. Това съдебно решение е оставено в сила с Решение №3219 от 05.04.2022г. по адм. д.№7481/2021г. на ВАС-петчленен състав. С определение от 09.05.2022г. по адм. д.№1152/2020г., тричленния състав на ВАС е възобновил производството по делото, като е конституирал като заинтересовани страни в производството Б. Йонова и В. Топалов. В проведеното по делото ОСЗ на 18.10.20202г., съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, и е дал ход по същество. С обжалваното определение тричленен състав на ВАС-седмо отделение е отменил протоколно определение от 18.10.2022г. за даване ход по съществото на делото, на осн. чл.159, т.5 АПК е оставил без разглеждане жалбите на „Сдружение за изследователски практики“ и на Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“, срещу Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. на Министъра на околната среда и водите, и е прекратил производството по адм.д.№1152/2020г. на описа на ВАС, седмо отделение. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбите, поставили начало на съдебното производство пред тричленния състав на ВАС са подадени след изтичане на определения от закона срок за обжалване на Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. на Министъра на околната среда и водите. Съдът е счел, че Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. е издадена на 24.11.2017г. и е обнародвана в държавен вестник бр.1 от 02.01.2018г. съгласно чл.43 ЗЗТ, срокът за обжалването й е един месец от нейното обнародване и изтича на 02.02.2018г., а жалбите на „Сдружение за изследователски практики“ и на Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“ заповедта са депозирани пред административния орган на 15.11.2019г. Съдът е посочил, че на 15.01.2018г. с Решение №5 Министъра на околната среда и водите оттегля Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. Това решение е обжалвано пред ВАС от Б. Йонова и В. Топалов, който с Решение №5045 от 04.04.2019г. отменя Решение №5/15.01.2018г. на министъра на околната среда и водите. Решението на ВАС е оставено в сила с решение №14432 от 29.10.2019г. на ВАС-петчленен състав. Според тричленния състав на ВАС преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, освен при наличие на изрична законова норма за това, каквато в случая липсва, и следователно независимо че административния орган-издател на обжалваната заповед е издал Решение №5 в срока за обжалване на Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. то този факт нито прекъсва срока за обжалване, нито го спира. При тези факти настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за постановено в съответствие с материалния закон. Не е спорно по делото, че Заповед №РД-782 от 24.11.2017г., издадена на основание чл.42, ал.5 вр. чл.41, т.3 ЗЗТ е обнародвана в Държавен вестник бр.1 от 02.01.2018г. По отношение заповедта по чл.42, ал.5 ЗЗТ, каквато е процесната, законодателят в чл.43 ЗЗТ е предвидил определен метод за уведомяване на засегнатите лица в административното производство за издаване на този административен акт- чрез обнародване в държавен вестник. Този начин на информиране не е самоцелен, а предвид характера на обществените отношения, регулирани с акта по чл.42, ал.5 ЗЗТ, е възприет от законодателя като гаранция за узнаване съдържанието на акта от страните в административното производство и от заинтересованата общественост като цяло, включително с оглед осигуряване възможност тази общественост да се възползва от предвидения в националната правна уредба правен механизъм за неговото обжалване. В Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. е посочено, че същата може да бъде обжалвана по реда на АПК пред Върховния административен съд в едномесечен срок от обнародването й. Този срок кореспондира с гореизложеното относно характера на обществените отношения, предмет на регулиране с акта, а по аргумент на чл.66 и чл.179 АПК и с целта за осигуряване правна сигурност при обжалването му, включително от лица, които не са участвали в административното производство пред административния орган, като безспорно в случая такова лице е Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“. Защитата на правата на засегната общественост предполага достъп до процедурата за обжалване и упражняване правото на контрол върху обжалвания акт, но този достъп трябва да се основава на закона, т.е. на приложимите правни норми, включително нормите относно процедурата, осигуряваща правото на достъп, част от която е регламентацията на времеви интервал, в който правото на контрол може да бъде упражнено за да може законността на акта да бъде установена. Този срок е с преклузивен характер и неговото пропускане погасява процесуалното право на оспорване. Началното отчитане на момента от който може да се упражни на процесуалното право на оспорване в конкретния казус съвпада с момента на оповестяване съдържанието на акта- датата на обнародване на същия в Държавен вестник. С оглед приложимата посочена по-горе правна уредба по Глава трета от Закона за защитените територии, по същество изключваща прилагането на Раздел III от АПК, без значение за настоящото производство е как административния орган е интерпретирал характера на издадения от него акт- Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. за да проведе производството по чл.99 и сл. АПК, а също така и реда, по който е образувано производството пред тричленния състав на ВАС по адм.д. №1152/2020г., защото спазването на срока за оспорване в конкретно съдебно производство е въпрос по допустимост на жалбата, въз основа на която същото е образувано, и е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за наличието на която съдът следи служебно. Неотносими към течението на преклузивния срок са оттеглянето на процесната заповед и последвалото съдебно производство по обжалване на този акт, защото това не са юридически факти, настъпването на които според законодателя да обуславя промени в срока за оспорване. След като Заповед №РД-782 от 24.11.2017г. е издадена на 24.11.2017г. и съобразно разпоредбата на чл.43 ЗЗТ е обнародвана в Държавен вестник бр.1 от 02.01.2018г., а жалбата на настоящия частен жалбоподател е подадена на 15.11.2019г., се налага извод, че тази жалба е просрочена като подадена след едномесечния преклузивен срок за оспорване, и в този смисъл крайният извод на тричленния състав на ВАС за оставяне жалбата на Сдружението без разглеждане и прекратяване производството по делото е верен. Не се кредитират доводите в частната жалба. Не е налице твърдяната от частния жалбоподател липса на възможност за съдебен контрол върху заповедта на министъра на околната среда и водите, защото в ЗЗТ е предвиден законов механизъм, който може да се използва за обжалване на административен акт от категорията на процесния пред съда, и както се установява от доказателствата по делото Сдружението е имало възможност да упражни правата си по Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция), в т.ч. правото на оспорване, но Сдружението при упражняване на това право е допуснало опущение, което има за резултат невъзможност за пораждане на правните последици, свързани с него. В жалбата на Сдружението като основания за оспорване са посочени изрично: съществено нарушение на административнопроизводствените правила; несъответствие с целта на Закона за защитените територии; противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за опазване на околната среда и Директива 2001/42/ЕО; противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие; Нарушение на чл.12, §1, б.г“ от Директива 92/43/ЕИО. Няма наведени доводи за нищожност, които да са подлежали на обсъждане в обжалваното определение при проверка допустимостта на жалбата, при което доводите на частния жалбоподател в този смисъл са неоснователни. Предвид горното определение №11812 от 19.12.2022г. трябва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Разноски за настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения, на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,