Определение № 92 от 06.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4065/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3569 от 03.05.2016г. постановено по гр.д. № 1578/2015г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № I-41-89 от 25.08.2014г. по гр.д. № 43263/2010г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от В. И. Г. срещу С. С. Д. иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 107 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящ се от дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 40.71 кв.м., заедно с избено помещение № 13 с площ от 2.53 кв.м. и с припадащите се 0.4241% ид.ч. от общите части на сградата, вкл. правото на строеж върху мястото. Касационната жалба е подадена от ищеца В. И. Г. чрез пълномощника адвокат С. Д.. Изложени са съображения за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в частта уважаваща възражението за придобивна давност на имота. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ възможно ли е исковата молба да е подадена през 2012г., а делото да е образувано като гражданско дело под № 43263/2010г. на СРС, 41-ви състав?; 2/ Може ли да се приеме, че десетгодишната давност е изтекла, когато е безспорно, че нейния начален момент е от 2001г., когато е починал общия наследодател, и исковата молба е подадена през 2010г. когато е образувано гр.д. № 43263/2010г. на Софийски районен съд. Ответникът по касационната жалба С. С. Д., чрез пълномощник адв. Ц. Ч., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск. Ищецът В. И. Г. претендира да е собственик на имота по силата на завещание от С. К. Д., починал на 27.01.2001г. Не се спори, че наследодателят е бил собственик на имота съгласно договор за замяна 1976г. Със саморъчно завещание от 25.05.1992г. С. К. Д. е завещал на ищеца, негов племенник, процесния имот и цялото си движимо имущество. Ответникът С. С. Д. е син и наследник по закон на завещателя. Той оспорва иска на първо място с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от завещателя, на второ място счита, че е придобил имота по давност и на последно място предявява възражение за възстановяване на запазената си част от наследството. В съдебно заседание съдът не е приел за разглеждане насрещния иск за възстановяване на запазена част и е разпоредил да се отдели в отделно производство. Приетата графологична експертиза установява, че авторът на представените сравнителни образци и авторът на текста и подписа на процесното завещание, са едно и също лице. С. материал, използван от експерта /писмо и няколко ръкописно надписани снимки/ е оспорен от противната страна с довод, че авторството му не е несъмнено. Предприетите усилия по издирване на безспорен сравнителен материал - образци от подписа в паспортна служба и в пенсионната преписка са останали неуспешни, тъй като такива не се съхраняват. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че следва да кредитира заключението на експертизата и да приеме, че завещанието е автентично - написано и подписано от завещателя. Изтъкнал е, че ищецът активно е съдействал за осигуряване на безспорни образци от подписа, но такива не са намерени не по негова вина. Позовал се е на практика - решение № 60 от 23.04.2013г. по гр.д. № 693/2012г. на ІІ г.о. и е счел, че при оспорване на сравнителния материал тежестта на доказване е на оспорващата страна, която трябва да проведе насрещно доказване, че той не изхожда от сочения автор. В случая това не е сторено. Независимо от извода, че ищецът е придобил правото на собственост по силата на завещанието, съдът е отхвърлил иска като е намерил за основателно възражението на ответника за придобивна давност. Събраните гласни доказателства сочат, че непосредствено след смъртта на баща си ответникът е установил владение върху процесния имот, като е упражнявал фактическата власт чрез трети лица - наематели, с намерение за своене. Считано от 2001г. до датата на предявяване на исковата молба през 2012г. е изтекъл 10 годишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС, приложим към установеното от ответника недобросъвестно владение. Въз основа на това съдът е счел, че ответникът се явява собственик на имота на оригинерно основание - придобивна давност. Предвид поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по двата правни въпроса, поставени от касатора, които обобщени от съда, се отнасят до това от кой момент се счита предявен иска и как се удостоверява това, съответно откога настъпва прекъсването на придобивната давност при предявяване на иск за собственост срещу владелеца. К. сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но по въпроса съществува създадена практика по чл. 290 ГПК - Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 628 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2009 г., I г. о., ГК, според която искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда. Налице е противоречие на обжалвания акт с посочената практика и съответно основание за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като съдът е приел, че исковата молба е предявена през 2012г., без да вземе предвид, че поставеният печат на постъпването й в съда е от 03.09.2010г., самата тя е подадена по пощата на 31.08.2010г. и образуваното гражданско дело е по описа за 2010г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.