Определение № 4537 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПИБ АД срещу решение №421/14.07.23г. на СОС. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищците Е. Л. и А. П. са предявили осъдителен иск срещу ответника „А и Л Корпорация“ООД за присъждане на полезни и необходими разноски в размер на общо 30000лв.. Твърдят, че са купили от ответника ипотекиран имот в полза на „Първа инвестиционна банка“АД, но банката предприела принудително изпълнение върху имота. Тъй като ищците били извършили полезни и необходими разноски в имота, имали привилегия по чл. 177 ЗЗД на вземането си за полезни и необходими разноски спрямо вземането на банката, обезпечено с ипотеката. Затова предявили осъдителен иск по чл. 177 ЗЗД. Банката „Първа инвестиционна банка“АД е встъпила по делото като подпомагаща страна на ответника. В срока за отговор е оспорила твърденията на ищците, че са извършили полезни и необходими разноски. РС е отхвърлил исковете като е приел за недоказани твърденията за извършени необходими и полезни разноски. Въззивният съд първоначално е прекратил производството по делото, тъй като е установил, че спрямо ответника е било открито производство по несъстоятелност и ищците не предявили вземанията си в производството по несъстоятелност в законовите срокове. Определението за прекратяване било отменено от САС по съображения, че вземането по чл.177 ЗЗД подлежало на удовлетворение в производство по индивидуално принудително изпълнение, поради което това вземане не се предявява в производството по несъстоятелност. След възобновяване на производството, с въззивното решение Софийски окръжен съд е приел, че банката е следвало да участва като задължителен другар, а не като подпомагаща страна, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане. В касационната жалба, подадена от банката са изложени съображения, че производството по иска е недопустимо, доколкото ищците не са предявили вземането си в производството по несъстоятелност. Евентуално твърдят неправилност на въззивното решение, тъй като не са задължителен другар по иск за неоснователно обогатяване. В изложението към жалбата е формулиран въпрос дали банката е задължителен другар по осъдителния иск по чл. 177 ГПК. Поддържа се основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се сочи практика на ВКС, според която искът по чл. 177 ЗЗД е иск за неоснователно обогатяване и банката не участва като задължителен другар. Въз основа на гореизложените обстоятелства, ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО