Определение № 137 от 30.05.2016 г. на ВКС по д. № 189/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 189 от 2015 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на В. В. В.- И. срещу решение от 02.07.2014 г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 10 483 от 2013 г. Делото е приключило с постановяване на решение № 208 от 27.11.2015 г., с което е отменено решението на СГС и е пререшен спора по предявения от В. В. В.- И. срещу Ц. В. Р. и В. К. И. иск с правно основание чл.37, ал.1 ЗН. С молба вх.№ 13695 от 17.12.2015 г. В. К. П. е поискала да бъде допълнено решението на ВКС от 27.11.2015 г. в частта за разноските, като В. В. В.- И. бъде осъдена да заплати на В. К. П. направените от нея разноски за адвокат по делото в размер на 650 лв. С писмен отговор от 29.02.2016 г. ответницата по молбата В. В. В.- И. оспорва същата. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о. счита, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е допустима- подадена е преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 27.11.2015 г., а молбата е подадена на 17.12.2015 г./. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Видно от представения по делото договор за правна помощ от 10.09.2015 г., молителката В. П. е направила разноски за адвокат по делото, след като това дело по отношение на нея е приключило- с влязло в сила определение № 208 от 07.04.2015 г. по настоящото дело ВКС, ГК, Първо г.о. не е допуснал касационното обжалване на решението на Софийския градски съд по предявения от В. В. В.- И. срещу молителката В. К. П. иск по чл.37, ал.1 ЗН. До постановяване на определението от 07.04.2015 г. В. П. не е направила разноски по делото, а и в отговора си на касационната жалба от 12.12.2014 г. не е претендирала за такива разноски. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение