Определение № 371 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 762/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадени поотделно касационни жалби от ответниците А. Р. В., чрез адв. М.К. и Д. А. В., чрез адв.М. И. против решение № 169/23.03.2011 г. по гр.дело № 1102/2010 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 153/29.07.2010 г. по гр.дело № 234/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. М. К. и Р. И. К. против жалбоподателите искове с пр.осн.чл. 108 ЗС за предаване владението на част от имот № * по картата на възстановената собственост на [населено място], [община] с площ по графични данни 323 кв.м., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски за разликата над 315 лв. до присъдения размер от 615 лв. и вместо отменената част жалбоподателите са осъдени да предадат на ищците Н. и Р. К. владението на част от имот № * по картата на възстановената собственост на [населено място], [община] с площ от 323 кв.м., обозначена на скицата към заключението на тройната СТЕ с б.А,Б,В,Г,Д,А. Всеки от жалбоподателите поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба на всеки от жалбоподателите са формулирани правни въпроси, решени според тях при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК. Ответниците по жалбата Н. М. К. и Р. И. К. от [населено място] в писмен отговор са изразили становище за липса на основания на допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 108 ЗС от Н. М. К. и Р. И. К. за признаване за установено по отношение на жалбоподателите А. Р. В. и Д. А. В., че са собственици на недвижимия имот с площ от 410 кв.м., а по графично изчисление 362 кв.м., който е част от недвижим имот – нива с площ от 3.400 дка, находяща се в землището на [населено място], С. обл. М.”Л.”/”Л.”/, съставляващ имот № * по картата на възстановената собственост на [населено място] и за осъждане на ответниците да предадат владението върху описания имот на ищците. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по иск за собственост върху недвижим имот се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л. 5 от гр. дело № 234/09 г. на Костинбродския районен съд удостоверение изх. № 482/16.03.2009 г. на [община] данъчната оценка на целия недвижим имот № * по картата на възстановената собственост на [населено място], м.”Л.” с площ от 3.400 дка е в размер на сумата 148.80 лв. Следователно цената на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС с оглед обема на заявеното право е под 5000 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд в обжалваната част не подлежи на касационно обжалване. Всяка от подадените касационни жалби е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о