Определение № 893 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 130/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №1355 от 07.10.10г. по гр.д.№1345/10г. на Пловдивския окръжен съд, след частична отмяна на решение от 04.01.10г. по гр.д.№3879/05г. на Пловдивския районен съд, е уважена претенцията на М. Т. С. по чл.286 от ГПК /отм./, вр.чл.31, ал.2 ЗС, като другият съделител З. Т. С. е осъден да му заплати сумата от 6014лв. за ползването на делбения имот за периода 14.05.2004г. – 02.05.09г. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която е отхвърлена възлагателната претенция на З. С. и делбеният имот е изнесен на публична продан. Въззивният съд е приел, че не е доказано по категоричен начин съделителят З. С. да е живял в делбеното жилище към момента на смъртта на родителите си, затова той няма право да претендира за възлагане на имота. След тяхната смърт, той е живял в жилището. Бил е поканен от брат си да заплаща обезщетение за лишаване от ползването на имота с телеграма от 02.06.2000г., надлежно връчена, но не е сторил това, затова е приета за основателна паричната претенция на М. С. по чл.286 от ГПК /отм./ за периода, който не е покрит от погасителна давност. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителя З. С.. Той поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, поради което достигнал до неправилни изводи относно значимите по делото факти – дали е живял в процесното жилище към момента на смъртта на родителите си, както и по какъв начин е бил поканен от брат си да му заплаща обезщетение за ползване на имота. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Като не изпълнил задължението си да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, съдът действал в противоречие с практиката на ВС и ВКС по прилагането на чл.188 от ГПК /отм./. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но без да се формулира правен въпрос и без съответна обосновка. Ответникът в производството М. Т. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице само в частта, с която не е уважена възлагателната претенция на съделителя З. С.. В тази част въззивният съд действително не е процедирал в съответствие с практиката на ВС и ВКС по прилагането на чл.188 от ГПК /отм./. По отношение на претенцията по чл.286 от ГПК /отм./ няма такова противоречие, затова в тази част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от изложеното, върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение