Определение № 396 от 09.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 473/2008 г.

Производството е по чл. 218а, ал.1,б. “в” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал. 11 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Н. М. като пълномощник на Г. А. А. против определение № 212 от 28.01.2008 г. по ч.гр.д. № 223/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на Пловдивския районен съд от 02.10.2007 г. по гр.д. № 1584/07 г., с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство Г. А. А. е предавила иск против М. настоятелство-[населено място] и [фирма] със седалище[населено място]. Твърдяла е, че има качеството на наемател по договор за наем, сключен с първия ответник, като имала и правата по чл. 234 ГПК. С оглед на това сключила договор с втория ответник за пренаемане на вещта. На 22.03.2006 г. първият ответник прекъснал електрозахранването, премахнал вратата и поставил ограждения край имота, по такъв начин, че спрял достъпа до него. На 23.03.2007 г. сключил договор за наем на този имот с втория ответник. Сезирала е съда с искане да осъди ответниците да възстановят нарушеното й владение върху имота, като първият ответник премахне огражденията, а вторият ответник бъде осъден да й заплаща наема след 23.03.2007 г. Исковата молба е била оставена без движение и на ищцата са дадени указания в 14- дневен срок от съобщението да посочи дали е била владелец или държател на имота, чрез какви действия ответниците са й отнели владението върху него, дали това е станало чрез насилие или по скрит начин, да формулира петитум, съответен на изложените в исковата молба обстоятелства, да посочи основанието, на което претендира заплащане на наем от втория ответник, цената на този иск, размера на наема и периода, за който претендира плащането му. В съответствие с данните по делото съдът в двете инстанции е направил извод, че тези указания не са били изпълнени. Подадената от ищцата молба от 07.06.2007 г. не допринася за отстраняване констатираните нередовности на исковата молба. Ицщата не е посочила при какви хопотези предявява иск срещу всеки от двамата ответници, основанието за заплащане на наем от втория ответник, цената на този иск, размера на исковата претенция и периода, за който се претендира заплащането на наем. При това положение правилно е прието, че исковата молба е останала нередовна и подлежи на връщане съобразно разпоредбата на чл. 100, ал.2 ГПК/ отм./ В обобщение на изложеното въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът