Определение № 621 от 01.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 825/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. М. срещу определение №60 от 06.02.2023г. по в.гр.д.№235/2022г. на Бургаски апелативен съд, с което съдът е уважил подадената от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД молба по чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело решение от 10.11.2022г. в частта за разноските. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че не е изпълнена услугата, предмет на договор №18 за правна помощ и съдействие от 27.05.2022г., а именно „оказване на правна помощ и съдействие на доверителя, изразяващи се в процесуално представителство и изготвяне на отговор на въззивна жалба срещу решение №260034 от 11.04.2022г. на Ямболски окръжен съд“. Освен това счита, че предметът на договор №18 съвпада с предмета на договор №17 за правна помощ и съдействие от 17.04.2022г., а именно „оказване на правна помощ и съдействие на доверителя, изразяващи се в процесуално представителство и изготвяне на въззивна жалба срещу решение №260034 от 15.04.2022г.“ Счита, че по този начин процесуалните представители на ответното дружество са получили два пъти възнаграждение за едно и също нещо, а именно осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция в полза на техния доверител. Наред с това поддържа, че съдът неправилно е приложил чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като обжалваемият интерес по въззивната жалба на ответника е 20 000 лева и в този случай дължимото възнаграждение възлиза на 1030 лева, а не на присъдените от Бургаски апелативен съд 2 436 лева. Ответникът по жалбата ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: С решение №260034/11.04.2022г. по гр.д.№203/2020г. на Ямболски окръжен съд, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е осъдено да заплати на М. Б. М. на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие смъртта на дъщеря й Я. М. при ПТП, възникнало на 06.06.2019 г., причинено от автомобил, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба - претенция - 23.07.2019г. до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до претендирания такъв от 150 000 лв., като неоснователен. Срещу решението са подадени две въззивни жалби - от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и от М. Б. М.. С решение №193/10.11.2022г. по в.гр.д.№235/2022г. на Бургаски апелативен съд, е потвърдено изцяло решение №260034/11.04.2022г. по гр.д.№203/2020г. на Ямболски окръжен съд. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез неговия пълномщник адвокат К. Т. е поискал да бъде допълнено решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2436 лева, с ДДС, за производството по въззивната жалба на ищцата, която е била оставена без уважение, С обжалваното определение №60 от 06.02.2023г. по в.гр.д.№235/2022г. Бургаски апелативен съд е уважил подадената от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД молба по чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело решение от 10.11.2022г. в частта за разноските, като е осъдил М. Б. М. да заплати на „ОЗК – Застраховане“ АД разноски за въззивното производство в размер на 2436 лева. Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на въззивно обжалване от страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, е било първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. Б. М. разликата над 50 000 лева до присъдения размер на обезщетението от 70 000 лева. Предмет на обжалване от страна на М. Б. М. е било решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.432 от КЗ за разликата над сумата 70 000 лева до размера от 120 000 лева. Въззивният съд е намерил за неоснователни и двете жалби. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е разграничил възнаграждението за представителството по своята въззивна жалба, за което отделно е претендирал разноски в размер на 1 356 лева, които съобразно изхода на спора не му се дължат. Отделно за защита срещу жалбата на М. Б. М. се претендират разноски в размер на 2436 лв. - адвокатско възнаграждение, платено в полза на адвокатското дружество „Д. и Т.“, за което е представена фактура, както и преводно нареждане, удостоверяващо заплащането на дължимата по фактурата сума. Няма пречка страната и нейният пълномощник да уговорят различен хонорар за защитата по двете подадени срещу първоинстанционното решение жалби, доколкото се касае за две отделни престации – изготвяне на въззивна жалба, в която се излагат основания и доводи за неправилността на решението в обжалваната част и изготвяне на отговор на въззивната жалба на насрещната страна, предмет на който са изложените от насрещната страна оплаквания. Обстоятелството, че с явяване в открито съдебно заседание пълномощникът осъществява защитата и по двете жалби, също не съставлява пречка за уговарянето на отделно възнаграждение. В случай, че няма такова разграничение съдът ще съобрази общият обжалваем интерес по двете жалби и в зависимост от изхода по всяка тях, ще определи съотношението, в което ще се присъдят част от направените разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от страните. В случая ответникът по иска е уговорил размера на дължимото възнаграждение за защита по въззивната жалба на ищцата. Макар в договора и в списъка на разноските да е посочено, че същото е в размер на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, страните по договора не са ограничени до минималните размери по наредбата и няма пречка да уговорят и по – висок размер на адвокатското възнаграждение. С оглед направеното във въззивното производство възражение за прекомерност на претендираното от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД адвокатско възнаграждение, следва да се посочи, че обжалваемият интерес по жалбата на ищцата М. Б. М. е 50 000 лева, съответно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2436 лева, с ДДС, съвпада с размера на минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. / ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./, а именно 2030 лева, без ДДС или 2436 лева, с ДДС. Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Бургаски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховният касационен съд