Определение № 5166 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 110/2026 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Ч., А. С. Ч., Т. И. М. и Е. П. М., всички представлявани от адвокат М., против решение № 238 от 17.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 242/2025 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърдено решение № 76/10.02.2025 г. по гр. д. № 1069/2024 г. на Районен съд- Казанлък, с което са уважени предявените от С. П. Б. конститутивни искове с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС, като в полза на ищцата е допуснато изкупуване на: 1/ 1/4 ид.ч. от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № *.*.*.*.*, представляващ апартамент, находящ се на адрес: [населено място], [улица], ет., ап., със застроена площ по данъчна оценка от 90 кв.м., ведно с прилежащите му изба № със застроена площ по данъчна оценка 15 кв.м., и таван № със застроена площ по данъчна оценка от 15 кв. м., ведно с 1/6 ид.ч. от правото на строеж върху имота, които са продадени от М. А. Ч. на Т. И. М. и Е. П. М. с договор за покупко- продажба от 20.03.2024 г., прикрит с договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 4, том 2, н.д. № 165 от 20.03.2024 г. на нотариус М. П., с рег. № * на НК, срещу цена от 4500 лева, платима на Т. И. М. и Е. П. М. в едномесечен срок от влизане на решението в сила; 2/ 1/4 ид.ч. от същия имот, продадени от А. С. Ч. на Т. И. М. и Е. П. М. с договор за покупко-продажба от 20.03.2024 г., за който е съставен нотариален акт № 5, том 2, н.д. № 166 от 20.03.2024 г. на нотариус М. П., с рег. № * на НК, срещу цена от 4500 лева, платима на Т. И. М. и Е. П. М. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, а по същество- неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат, че съдът се е произнесъл по исковете за изкупуване, като е приложил правилата на прикритото според него съглашение, без да е сезиран с нарочни искове за установяване привидност и за прилагане правилата на прикритото съглашение по чл.17 ЗЗД. Според касаторите съдът е приложил правилото на чл.33 ЗС срещу надарен, поради липсата на сила на пресъдено нещо, с което да се установява относителната симулация.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението следва да бъде допуснато до касация поради вероятна недопустимост, очевидна неправилност, както и поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- основания за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал.2, пр.2 и пр.3 и чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Посочват следните въпроси като правни:

1. Допустимо ли е нищожност, респективно симулативност на сделка да се заявят само като правно релевантни факти в иск по чл. 33, ал.2 ЗС, без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС, без да има предявен иск за разкриване на симулация на договор за дарение? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за дарение, като приеме, че същият е продажба, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо и без да има отделен диспозитив? По този въпрос се поддържа противоречие с решение №48/ 10.06.2021 г. по гр.д. №3001/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №453/ 20.06.2003 г. по гр.д. №990/2002 г., ІІ г.о. на ВКС, решение №420/ 21.12.2012 г. по гр.д. №187/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 577/2010 г. по гр.д. №621/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №60281/21.04.2022 г. по гр.д. №3512/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение №184/19.01.2016 г. по гр.д. № 6349/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., р ешение №107/23.03.2012 г. по гр.д. №689/ 2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 403 от 5.08.2010 г. по гр. д. № 684/2009 г. на ВКС, III г. о.

2. Допустимо ли е да се прави извод за симулативност на дарение, като прикриващо продажба, без да се изследва волята на страните по сделката, без нито един елемент от продажбеното правоотношение да е доказан и решението да почива само на предположения ? По този въпрос се твърди, че обжалваното решение противоречи на решение №385/ 11.08.2010 г. по гр.д. №59/2009 г. на ВКС, І г.о.

З. Чия воля изследва съдът при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник - волята на пълномощника или тази на упълномощителя ? Поддържа се противоречие с решение №48/10.06.2021 г. по гр.д. №3001/2020 г. на ВКС, ІІ г.о. и с TP 5/2014 г.от 12.12.2016 г. на ОСГТК.

Ответната страна С. П. Б., представлявана от адвокати П. и Р., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да не бъде допускано до касация. Възразява, че не са налице предпоставките за селектиране на касационната жалба. Поддържа, че решението на ОС- Стара Загора е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни- ответници по иск за изкупуване, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на ОС- Стара Загора е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е допустимо, като съдът не се е произнесъл по искове, производството по които е следвало да се раздели. Съдът е приел, че предмет на оспорване са две последователни прехвърлителни сделки с предмет идеални части от един и същ имот, по които приобретатели са едни и същи лица – съпрузите Т. М. и Е. М., поради което е налице тясна връзка между предявените конститутивни искове и доколкото същите не подлежат на разглеждане по реда на различни производства, на основание чл. 210, ал. 2 ГПК тяхното разделяне е недопустимо. Приел е още, че първоинстанционният съд е разгледал и уважил иска, с който е бил сезиран с исковата молба, а именно – иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като се е произнесъл по преюдициалния въпрос за нищожността на договора за дарение само в мотивите на решението, поради което съдът не се е произнесъл по непредявен иск. По същество въззивният състав е приел, че ищцата и първите двама ответници са били съсобственици на недвижим имот- апартамент, като ищцата е притежавала 1/2 ид.ч. от същия, а ответниците – по 1/4 идеална част. Приел е за установено, че с пълномощно с нотариално заверени на 26.10.2022 г. подпис и съдържание М. А. Ч. е упълномощила майка си - А. С. Ч. да се разпореди, като дари притежаваната от нея идеална част от имота в [населено място] с идентификатор № *.*.*.*.* на лице по неин избор, като е предвидена възможност последната да договаря сама със себе си. С пълномощното е учредено и правото на А. Ч. да подпише договора пред компетентния нотариус от името на М. Ч. „при условия каквито сметне за добре – цена и всички модалитети по сделката“. Съдът е установил още, че М. А. Ч., представлявана от пълномощника А. С. Ч., е дарила на Т. И. М. собствената си 1/4 ид. ч. от процесния самостоятелен обект, а с последващ нотариален акт А. С. Ч. е продала на Т. И. М. собствената си 1/4 ид.ч. от процесния апартамент в [населено място] за сумата от 9000 лева. Съдът е обсъдил събраните по делото показания на свидетелите Х. и Б. и е установил, че преди сделката по дарение А. Ч. не познавала ответниците, че ответниците – купувачи не са правили оглед на имота и че на А. са й трябвали спешно средства за операция. По наведените доводи за нищожност на дарението съдът е посочил, че не е оборена презумпцията на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД за наличие на основание на сделката. По възражението за относителна симулация на сделката по дарение е приел, че по делото се установява, че процесните договори за дарение и покупко-продажба са сключени на една и съща дата – 20.03.2024 г., от едни и същи договарящи лица, че нотариалните актове са с поредни номера 4 и 5, от една дата и са съставени от един нотариус, като цената в размер на 9000 лева, посочена изрично в нотариален акт № 5/20.03.2024 г. е заплатена от приобретателя Т. М. в брой още преди сключване на договорите. Обсъдил е, че ответниците не са се познавали преди сделката, че купувачите не са правили огледи на имота и че на А. Ч. са й трябвали пари по спешност за операция. Съобразил е и волеизявленията на упълномощителката М. Ч., обективирани в представеното по делото пълномощно от 26.10.2022 г., в което е упоменато, че А. Ч. има право да подписва договор за имота при каквато цена приеме за добра. Според съдебният състав тези доказателства, съобразени в тяхната съвкупност, обосновават категоричния извод за нищожност на договора за дарение, сключен от М. Ч. чрез нейната майка А. Ч., поради неговата привидност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Посочил е още, че при установената необходимост от средства за лечение, не съответства на житейската логика А. Ч. да сключи договор за дарение от името на дъщеря си М. Ч. за притежаваната от нея част от апартамента в [населено място], а непосредствено след това да продаде и своята собствена част от вещта и то в полза на едно и също непознато лице. Съдът е приел, че в случая действителното намерение на страните по привидния договор за дарение е било с него да се прикрие продажбата на притежаваната от М. Ч. 1/4 ид.ч. от имота в [населено място], като сключването му е било мотивирано от желание за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС. С привидния договор за дарение /прикриващ продажба/ и последващия договор за покупко-продажба цялата притежавана от М. Ч. и А. Ч. общо 1/2 ид.ч. от процесния имот е била прехвърлена на Т. М. за сумата от общо 9000 лева. С оглед на горното, съдът е приел, че действителната цена по прикритата продажба на частта на М. Ч. от процесния имот възлиза на 4500 лева – т.е. на съответната част от общата цена от 9000 лева за 1/4 ид.ч., посочена в нотариален акт № 5/20.03.2024 г., том 2, рег. № 1276, нот. д. № 166/2024 г. Предвид установената привидност на договора за дарение от 20.03.2024 г., на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД съдът следва да приложи правилата относно прикрития с него договор за продажба, доколкото в случая са налице изискванията за нейната действителност. Това е така, доколкото договорът е обективиран в нотариален акт съобразно разпоредбата на чл. 18 ЗЗД, поради което е спазено изискването за форма. Установява се и наличието на съгласие между страните относно съществените условия на договора за продажба, с който М. Ч., действаща чрез пълномощника си А. Ч., е прехвърлила на Т. М. притежаваните от нея 1/4 ид.ч. от процесния апартамент в [населено място] срещу заплащане на цена в размер на 4500 лева. С оглед изложените мотиви съдът е приел за основателни и предявените от ищцата конститутивни искове по чл. 33, ал. 2 ЗС.

При така изложените мотиви на въззивния съдебен състав, Върховният касационен съд, при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Съгласно т.9 от ППВС №1/1985г недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска и др. или за да бъде недопустимо решението следва да не са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск или съда да се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало- когато съда се произнася извън предмета на иска. При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват такива пороци на исковата молба, които да наведат на съмнения за вероятна недопустимост на постановеното съдебно решение.

Първата група поставени въпроси в изложението към касационната жалба / Допустимо ли е нищожност, респективно симулативност на сделка да се заявят само като правно релевантни факти в иск по чл. 33, ал.2 ЗС, без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС, без да има предявен иск за разкриване на симулация на договор за дарение? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за дарение, като приеме, че същият е продажба, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо и без да има отделен диспозитив?/ не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно приетото в мотивната част на Тълкувателно решение №5/2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС за реализиране на защита по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственикът може да навежда различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване, включително и да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на твърдяния порок на договора за дарение, съсобственикът ще може да упражни правото си да изкупи продадената идеална част на трето за собствеността лице. В случаите на твърдяна прикрита продажба с дарението следва да се приложат правилата на прикритата сделка, ако са налице основанията за нейната действителност.

Напълно в съответствие с приетото от ВКС са изводите на въззивния съд, изложени в решението. Съдебният състав е приел, че е сезиран с твърдение за преюдициален факт, а именно, че дарението на идеална част от съсобствения между ищцата и първите две ответници имот е симулативно, прикриващо покупко-продажба. Напълно в съответствие с разясненията, дадени от ВКС, е приел, че сезирането за произнасяне по този преюдициален факт е допустимо направено с твърдение в исковата молба, без да бъде предявяван самостоятелен иск. Липсва противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС по поставения въпрос.

Цитираната практика на ВКС в изложението към касационната жалба също не разкрива противоречие с приетото в обжалваното решение, поради това, че е постановена по различни от настоящия казуси.

Решение № 48 от 10.06.2021 г.по гр.д. № 3001/2020 г. на ВКС е постановено по спор с квалификация чл. 33, ал.2 ЗС, но в рамките на този процес са били предявени искове за разкриване на симулативността на първата сделка, в случая замяна, и прилагане на правилата на прикритата сделка- покупко-продажба. С решението на ВКС е разяснено, че при предявен иск по чл. 17 ЗЗД, наред с този по чл. 33, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне с диспозитив по всички искове. Останалите цитирани решения- решение №453/ 20.06.2003 г. по гр.д. №990/2002 г. ІІ г.о. на ВКС, решение №420/ 21.12.2012 г. по гр.д. №187/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 577/2010 г. по гр.д. №621/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №60281/21.04.2022 г. по гр.д. №3512/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение №184/19.01.2016 г. по гр.д. №6349/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., р ешение №107/23.03.2012 г. по гр.д. №689/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 403 от 5.08.2010 г. по гр. д. № 684/2009 г. на ВКС, III г. о. дават отговор на въпроси за връзката между иска за нищожност поради привидност и иска за разкриване на прикритата сделка, но не съдържат произнасяне по въпроса, поставен в изложението към настоящата касационна жалба.

Въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не може да послужи като основание за допускане на въззивното решение до касация.

Вторият въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК / Допустимо ли е да се прави извод за симулативност на дарение, като прикриващо продажба, без да се изследва волята на страните по сделката, без нито един елемент от продажбеното правоотношение да е доказан и решението да почива само на предположения ? / също не е основание за допускане на решението на ОС- Стара Загора до касация, тъй като не е решен в противоречие с цитираното решение № 385 от 11.08.2010 г. по гр.д. № 59/2009 г. на ВКС, I г.о. По това дело съдът е приел, че нищожността на сделката по дарение на идеални части не е установена по безспорен начин. Настоящият случай е различен, като след съвкупен анализ на събраните доказателства съдът е приел обоснован извод, че дарението на идеални части от съсобствения имот е нищожна сделка, прикриваща покупко- продажба. Съдът е посочил, че покупко- продажбата е действителна сделка, доколкото е сключена в надлежна форма и се установяват основните елементи на договора- ясни са страните по договора, предмета на сделката и е изяснена цената, за която правото на собственост се прехвърля. Поради липсата на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставения въпрос, той не е основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Последният, трети въпрос в изложенинето към касационната жалба/ Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник - волята на пълномощника или тази на упълномощителя ? / не е обуславящ волята на решаващия съд, поради което няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Съдът не е изложил в своето решение мотиви, които да имат връзка с поставения въпрос. Съдът е посочил, че тълкува изявленията, обективирани в пълномощното, дадено от М. Ч. на А. Ч.- че може да сключи сделка с идеалните части на М. Ч. от процесния имот „при каквито условия сметне за добре- цена...” в съвкупност с всички други събрани доказателства по делото, за да изведе решаващ извод за симулативност на сделката по дарение на идеални части от съсобствения имот и прикриване с нея на договор за покупко- продажба. Не е имало спор и не са развити мотиви във връзка с това, коя е правно обуславящата сделката воля- на пълномощника или на упълномощителя. Поради липса на връзка между поставения въпрос и мотивите на въззивния съд по този въпрос касация не може да бъде допусната.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2100 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 08.12.2025 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от С. Б. на адвокат Р..

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.