Определение № 7141 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Б. И. - Председател на УС на етажната собственост /ЕС/ при [адрес], [жк], с адрес в гр.София, [жк], [адрес], чрез адв. Стоянов, против Определение №3747/09.04.2024г. по АД №1701/2024г. по описа на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалба му, с която се прави искане до съда да бъде задължен „район Илинден“ да предостави „заповедта по чл.16, ал.6 от ЗУТ и документа, удостоверяващ идентичността на УПИ I за ЖС, кв.9, м. „Захарна фабрика с ПИ, с идентификатор 68134.1200.380“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е „незаконно и по своята същност представлява отказ от правосъдие“. Претендира неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът кмета на район "Илинден" при Столична община, чрез Л. Я. – началник отдел „Правно нормативно обслужване и образование“ при СО, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея акт в законоустановения срок. Разгледана по същества е неоснователна по следните съображения: Административното производство е било образувано по подадена на 22.12.2023г. молба до „Район „Илинден“- Столична община, с която Т. И., в качеството на председател на УС на ЕС при бл.130, [жк]-гр.София е поискал от кмета на района да получи „издадената от Вас заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ за индивидуализирането на УПИ I за ЖС, кв.9, м. „Захарна фабрика“ по плана на гр.София, тъй като компетентен орган по издаването на такава заповед е именно кметът на района“. И. е получил писмен отговор от Главния архитект на район „Илинден“ в СО, с изх.номер от 08.01.2024г., в който се сочи, че имотът с посочен идентификатор е един и същи /идентичен/ с УПИ I за ЖС, кв.9, м. „Захарна фабрика“, съгласно одобрения застроителен и регулационен план /ЗРП/. Посочено е, че в районната администрация няма данни за издаден административен акт за одобряване на ПУП по реда на чл.16, ал.6 от ЗУТ за УПИ I за ЖС, кв.9, м. „Захарна фабрика“, а ЗРП за този имот е одобрен с Решение № 118 по Протокол № 24 от 30.03.2001г. на СОС. Този отговор е бил оспорен от И. пред съда с уточнение, в изпълнение на съдебно разпореждане - „искаме само заповедта по чл.16, ал.6 от ЗУТ и документа, удостоверяващ идентичността на УПИ I за ЖС, кв.9, м. „Захарна фабрика с ПИ, с идентификатор 68134.1200.380“. Съдът приема, че в процесния отговор нито се заявява, че е открит „документ“ за тази идентичност, нито, че е открита заповед с цитираното правно основание - чл.16, ал.6 от ЗУТ, досежно процесният имот, като с това е даден отговор на поставените от заявителя въпроси, съответно не е налице отказ да се предостави информация или да се извърши услуга Административния съд е постановил определението, предмет на настоящото дело, с което на осн. чл.159, т.1 и т.4 от АПК, е оставил жалбата без разглеждане, като приел, че: Липсва годен за оспорване административен акт, както и отказ да се извърши поискана административна услуга. Съдът приел, че процесния отговор не се базира на „документ“, а е констатация на органът, който го е изготвил, след извършена от него проверка в съответните регистри.; Липсва и правен интерес от неговото оспорване, защото по никакъв начин този отговор не засяга неблагоприятно сферата на заявителя.; Изрично посоченият от жалбоподателя ответник, за който се прави искане да бъде задължен от съда да извърши исканото действие, а именно „район Илинден“, няма качеството на административен орган, съответно не би могъл да бъде задължаван с акт на съда да извършва определено действие. „Районът“ е структурно звено на общинската администрация, а не административен орган и в този смисъл обективно не би могъл да постановява административни актове или да извършва услуги, които са присъщи само на овластените за това административни органи. Следователно, освен, че не е налице годен за оспорване административен акт, посоченият от жалбоподателя адресат на искането за извършване на заявената услуга не отговаря на дефинираното от закона понятие административен орган. Определението е обосновано и законосъобразно като мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Оспореният писмен отговор на Главния архитект на район „Илинден“ в СО няма белезите на индивидуален административен акт, не съдържа в себе си властническо волеизявление а има само уведомителен характер в отговор на въпросите, поставени в депозираното заявление. Същият не е отказ по съществото на искането, а напротив – дава ясен отговор на формулираните въпроси. Процесното писмо не е индивидуален административен акт, тъй като не съдържа нито един от белезите на такъв, легално дефинирани в хипотезите на чл.21, ал.1 - 4 от АПК. Налице са посочените от съда две самостоятелни основания за оставяне на жалбата срещу процесния писмен отговор без разглеждане и прекратяване на производството по делото – тези по чл.159, т.1 и т.4 от АПК. С оглед горното доводите, развити в частната жалба, се явяват неоснователни. Не са налице отменителни основания. Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника своевременно поисканите в писмения отговор разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,