Определение № 669 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1420/2016 г.

взе предвид: Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр.чл.279 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. К. Б., подадена в качеството му на [фирма] и като управител на [фирма] и на [фирма] със седалище [населено място], с вх.№ 4473/25 март 2016 год. срещу разпореждане на Софийския апелативен съд от 11.02.2016 год. за връщане на частна касационна жалба на същия с вх.№ 17033/21.12.2015 год. срещу въззивно определение на САС, ГО, 8 състав, постановено на 14.12.2015 год. по ч.гр.дело № 5170/2015 год. по описа на същия съд. Претендира се отмяна на разпореждането като неправилно и връщане на делото за администриране на подадената касационна жалба като процесуално допустима. [община] не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното: Частната жалба с вх.№ 4473/25 март 2016 год. е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу разпореждане за връщане на частната им касационна жалба срещу въззивно определение на Софийския апелативен съд от 14.12.2015 год., с което е потвърдено определение по допускане на обезпечение на предявени срещу жалбоподателите осъдителни искове по гр.дело № 156/2014 год. на Окръжен съд Монтана, постановено на 18.09.2015 год. Актът на САС е обжалваем като преграждащ развитието на обезпечителното производство. За да постанови разпореждането за връщане на частната касационна жалба, въззивният съд е приел, че обжалваното с нея въззивно определение по допускане на обезпечение не подлежи на касационен контрол. С потвърденото от Софийския апелативен съд определение на ОС Монтана от 18.09.2015 год. по гр.дело № 156/2014 год. е допуснато обезпечение на предявени от [община] искове срещу [фирма], [фирма] и [фирма] с правно основание чл.55 ЗЗД чрез избрани от ищеца обезпечителни мерки. Въззивното определение на САС е необжалваем акт. Определенията, постановени в обезпечителното производство, поначало подлежат на двуинстанционно разглеждане. Законодателят изрично е предвидил обжалваемостта на първоинстанционното определение /в случая на Окръжен съд Монтана/ в разпоредбата на чл.396 ГПК, а по отношение определението на въззивния съд предвижда касационно обжалване само в една хипотеза – когато обезпечението е допуснато за първи път от него след отмяна на първоинстанционното определение, с което е отказана обезпечителната защита. Не подлежи на касационен контрол определението, с което се потвърждава от въззивния съд допуснато обезпечение в производство пред първата инстанция. По изложените съображения върнатата от Софийски апелативен съд частна касационна жалба вх.№ 17033/21.12.2015 год. се явява процесуално недопустима. Разпореждането за връщането и ́ следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение