Определение № 150 от 08.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1126/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НАХД № 422/2017г., по описа на Районен съд – гр. Чирпан и по подадена жалба от юридическо лице срещу наложена имуществена санкция по НП 22-003623/27.06.2017г. на директор на дирекция „Инспекция по труда – София. С определение от 23.10.2017г. съдебното производство по делото е прекратено, като съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд, откъдето по компетентност е изпратено делото. Изложени са доводи, че нарушението, което се е изразило в бездействие, е било извършено на работното място в гр. София, където физическо лице, наемен работник, е престирала работната си сила и където й си е дължало възнаграждение за положения труд, макар и без трудов договор. Изразено е становище, че е правно ирелевантно къде е седалището на и адреса на управление на работодателя. Становището на прокурора от ВКП е, че повдигнатия спор за подсъдност е по законосъобразни доводи на съдията-докладчик от Чирпански РС. Нарушението било извършено чрез бездействие – несключване на трудов договор. Дължимото поведение следвало да се осъществи в предприятието на работодателя, където наетото лице се е явило за постъпване на работа. С оглед на това прокурорът заключава, че делото следва да се изпрати за решаване в РС-София. Върховният касационен съд намери, че повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като се споделят доводите на съдията-докладчик от Чирпански РС, както и тези от посочената от него съдебна практика – Определение № 36/04.10.1999г. по н.д.№ 437/99г. на ВКС, 1- н.о. Вярно е, че съществена в случая е корелацията на бездействието с неизпълненото правно задължение. А то е следвало да се изпълни на мястото, където наетото лице е следвало да престира работната си сила, съответно и да получи възнаграждение, макар последното да не е от съществено значение за казуса. Обратното възприемане е формално свързване на дължимото поведение със седалището на фирмата, различно от мястото на изпълнение на трудовите задължения, които са възникнали и без наличието на сключен писмен трудов договор. Няма никакво съмнение, че последният е следвало да се сключи в местоработата на наетото лице, в гр. София, а не в гр. Чирпан, дори и по чисто икономически съображения. Тези доводи налагат състава на Върховния касационен съд при решаване на повдигнатия спор за подсъдност да определи, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от от НПК, ВКС, I НО,