Определение № 689 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 655/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на С. Г. П. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Плевенски окръжен съд № 1014 от 26.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 671/ 2011 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 185/ 2010 г. и по този начин е върната исковата молба и е прекратено производството по исковете, предявени от частната жалбоподателка против В. Й. А. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 1 000 лв и неимуществени вреди в размер 4 000 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че обжалваното определение е незаконосъобразно, но не е формулиран изрично правен въпрос, който да обуславя обжалваното определение и който да има значението по т.1, 2 или 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Неправилно въззивният съд е посочил в диспозитива на определението си, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. ГПК урежда като двуинстанционно производството по обжалване на прекратителните определения тогава, когато същите са постановени по искове с цена до 5 000 лв по граждански спорове (чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 от ГПК, изменени със ЗИДГПК ДВ бр.100 от 2010 г.). Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд онези въззивни определения, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване, предвид ниската цена на исковете. Обжалваното въззивно определение попада в тази хипотеза, поради което подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд