Решение № 7 от 26.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 22/2010 г.

Делото във ВКС е образувано по жалба от името на подсъдимата М. С. П. срещу определението от 19 ноември 2009 год. по внохд № 97/2009 год. на Смолянския окръжен съд, с което е върната друга касационна жалба от името на тази подсъдима. Върнатата жалба е с вх. № 1750/13 ноември 2009 год. и е с предмет определението на СОС от 10 ноември с.г. и по същото внохд № 97/2009 год., с което определение е отстранена от участие по делото като защитник на П. адвоката Н. Касационната жалба срещу определението от 10 ноември 2009 год. е върната като неподлежаща „на разглеждане по касационен ред” (чл.351, ал.4, т.3 НПК). Прокурорът в тази инстанция е изразил становище за неоснователност на сега разглежданата от ВКС жалба (срещу определението от 19 ноември 2009 год.). Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното определение от 19 ноември 2009 год. Обжалваният съдебен акт, както правилно е отбелязал и прокурорът при Върховната касационна прокуратура, би трябвало да бъде издаден във формата на разпореждане (чл.351, ал.4, във вр. с 32, ал.2 НПК), но въпреки това е правилен. Отстраняването на защитник от участие в наказателното производство, макар и между актовете, които могат да накърнят правата и законните интереси на обвиняемия по смисъла на чл.99, ал.1 НПК, не подлежи на самостоятелна проверка от крайния (с основно значение за делото) съдебен акт (арг. от чл.346, т.4-пряко, защото не е посочен при актовете, към които иначе би трябвало да се числи, и от чл.341, ал.3 НПК-косвено, доколкото отстраняването на защитник би могло да се постанови и в първата инстанция). Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение