Определение № 654 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 264/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. С. от [населено място] чрез адв. Д. С. и В. Д. против Решение № 755/17.11.2010 год. по гр.д. № 962/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Хасковския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Й. Паунова Г. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 31,ал.2 ЗС за сума в размер на 30 000 лв. като обезщетение за ползване на неговата ½ ид. част от ответницата за времето от 01.09.2004 год. до 01.09.2009 год. на застроени недвижими имоти, находящи се в [населено място] и [населено място], както и за сумата от 5 000 лв. претендирана като мораторна лихва за забава в плащането на главницата за времето от 27.10.2006 год. до 01.09.2009 год. Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли същото бъде отменено и се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответницата по касация Й. Паунова Г. от [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното към касационната жалба изложение липсва формулиран правен въпрос.Посочените от касатора като първи и втори материалноправни въпроси на практика описват какво е приел въззивният съд във връзка с ползването на процесните имоти, / че същите не се ползват от нея лично, а от нейната дъщеря и нейния брат/ и че по делото не е доказано ответницата да е пречила на ищеца да ползва съсобствените имоти. Безспорно макар и квалифицирани от касатора като материалноправни въпроси, същите нямат характер на такива в посочения по горе смисъл. Останалите доводи в изложението имат характер на касационни оплаквания, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, както и представените копия от съдебни актове. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.