Определение № 2274 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9956/2023 г.

Производството е по повод молба от „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Е. Иванова“ ЕООД, гр. Димитровград, чрез повереник адв. Ж. Димова, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК иска изменение на решение № 12601/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9956/23 г. по описа на Върховен административен съд, като бъде осъдена РЗОК, гр. Хасково да заплати на молителя разноски за производството пред ВАС по компенсация. Ответник по молбата – Районна здравно осигурителна каса – гр. Хасково в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК не взема отношение по искането. Молбата за изменение на решението в частта за разноските, е направена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК при представен списък с разноските по чл. 80 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по делото и съдържанието на постановеното решение, съдът е приел жалбата на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Е. Иванова“ ЕООД, представлявано от Е. Тодорова за неоснователна в обжалваемата част на решението на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело № 7/2023 г. При наличната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК обаче не следва да се прилагат субсидиарно правилата на ГПК за присъждане на разноски по компенсация. В настоящата молба се претендира изменение на решението в частта за разноските, като такива се присъдят частично в полза на жалбоподателя, съобразно уважената част от жалбата. Това е станало в първоинстанционното производство, но не е задължително за касационното. Като не е присъдил в полза на този жалбоподател претендираните от процесуалния му представител разноски, съдът не е постановил непълно решение. Искането за допълването му е неоснователно и следва да се остави без уважение. С решение 12601/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9956/23 г. по описа на Върховен административен съд, решаващият съдебен състав е обсъдил искането за разноски, както и възражението за прекомерност и се е произнесъл в мотивната част на решението си по тях. В производство по чл. 248 от ГПК, приложим съгл. препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, съдът може да допълни решението в частта за разноските, когато не се е произнесъл по тях или да го измени в случаите, когато не се е произнесъл по цялото искане или не е съобразил възражението за прекомерност. В настоящият случай съдът се е произнесъл и по искането като го е приел за неоснователно, предвид крайния правен резултат, отнасящ се до съдебното решение срещу което са подадени двете касационни жалби. В случая касационната жалба на молителя е приета за неоснователна. В разпоредбата на чл. 143 от АПК, законодателят е предвидил как се разпределят разноските при уважаване на жалбата, при отхвърлянето й, както и по отношение на кои страни при благоприятен за тях административен акт се дължат разноски. В случая, жалбите на касационните жалбоподатели не се уважават, което е и правното основание да не се присъждат разноски за касационното производство. В настоящия случай спорът е административноправен, поради което не може да се направи компенсация между разноските направени от страните спрямо уважената и отхвърлената част от жалбата на всяка от тях, защото като неоснователни, не водят до прилагането на чл. 143 от АПК в която и де е от хипотезите му. По тези съображения и предвид изложеното становище на този съдебен състав в съдебното решение, изменение на което се иска и не е доказано основанието по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК Предвид изложеното молбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение