Решение № 3935 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение № 1049 от 19.11.2025 г., постановено по административно дело № 255/2025 г. от Административен съд Разград, с което е отменено издаденото от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР) за кампания 2023 г. с изх. № 02-170-6500/2868/02.09.2025 г.(УП). По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – Е. Х. З. в представена писмена молба изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но приема, че от съдържанието му не може да бъде установено какви са основанията на органа да откаже подпомагане за дейност ХЖ-АМР, не са посочени установените факти, обосноваващи изводите му, при което същият е постановен в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Прието е също, че УП е постановено при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда за постановяване на УП в нарушение на изискванията за неговата форма. От съдържанието на УП, вкл. таблиците към него и приложените обяснения на съдържанието им не може да бъде установено, как при заявен общ брой 151 животни за подпомагане в таблица 9 е посочен брой на животните 178. Касаторът твърди, че на стр. 15 ДФЗ уведомява, че разликата в броя на животните между колона 3 „Заявени животни“ и колона 5 „Заявени животни допустими за калкулация“ в таблица 1 се дължи на следното: Вашият ЖО 7427-0114 е недопустим за подпомагане по дейност ХЖ-АМР 1 и за заявените животни в него се отказва подпомагане на основание чл. 107, т. 8, б. „а“ от Наредба № 10, но при извършената проверка не се установява наличие на подобно съдържание. Наличен е единствено текстът: „Уведомяваме Ви, че разликата в броя на животните между колона 3 „Заявени животни“ и колона 5 „Заявени животни допустими за калкулация“ в таблица 1 се дължи на следното:“ Допълнително следва да бъде посочено, че дори цитираният неточно текст в касационната жалба да съществуваше, то ДФЗ би бил приел, че земеделският стопанин е заявил процесната интервенция, но не е спазил някои от разпоредбите и условията, приложими към всички заявени животни по съответната дейност по раздел X от Наредбата, като това отново не дава яснота какво конкретно не е спазено в случая и как точно е установен този брой животни. В тази насока следва да бъде посочено, че представеното становище № 02-170-6500/2868#5/17.09.2025 г. не може да бъде прието за допълнителен документ, в който се съдържат мотивите на органа поради две причини: 1. Същото не изхожда от издателя на акта и 2. Издадено е по повод подадената жалба срещу акта. В тази насока следва да бъде допълнен и факта, че в него липсва съдържание, от което може да се установи как е установен посочения от органа брой на животните. Правилен е изводът на съда, че в случая УП е постановен при допуснато нарушение по чл. 35 АПК, тъй като органът не е установил всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, а именно броят на животните. Посоченото е довело и до неправилно приложение на закона, при определяне на допустимите животни при приложението на Наредба № 44/2008 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Правилен е и изводът на съда, че отсъствието на реквизита ЕКАТТЕ от съдържанието на дневника за извършената паша, надлежно заверен от ветеринарния лекар на животновъдния обект, не е годно да опровергае удостоверителната сила на декларацията и описа. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение