Определение № 748 от 30.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 450/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД “Б. В. И. груп” - гр. София срещу Решение №4 от 26.І.2010 г. по гр.д. № 233/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Решение № 141 от 22.VІ.2009 г. по т.д. № 675/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което искът е отхвърлен и е постановено друго, с което ЗАД ”Булстрад”АД - гр. София е осъдено да заплати на “П.” ЕООД - гр. Н. 98 241.78 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка ”отговорност на превозвача при международни превози” - сбор от платените от “П.” на “И. 1991” ООД - гр. София обезщетения за вреди, причинени на товар при международен превоз, с оплакване за недопустимост и неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросите: 1. допустимо ли е когото ответник по делото - юридическо лице, няма регистрирани поделения или клонове по ТЗ, съдът да приеме на основание чл. 161 ГПК, че има клон с име ”Г. агенция”, по отношение на който ответникът не е изпълнил задължението за вписване в търговския регистър, от кой момент възниква това задължение и по какъв критерий се обособява клон. 2. Как прилагането на чл. 133 ГПК кореспондира с принципа за изясняване на обективната истина и прилагането на чл. 161 ГПК при несвоевременно направени искания и без да са налице особени непредвидени обстоятелства - какво съставляват същите и как се установява наличието им. 3. Какво е съотношението между нарушено право за участие в процеса и обвързващото действие на решението по отношение на трето лице - помагач, когато то не е посочено в диспозитива на решението и не е взело участие във въззивното производство по независещи от него причини. 4. Прекъсва ли давността искането за привличане на трето лице и спира ли давността регистрирането на щета при застрахователя, като активно действие за събиране на вземането, възниква ли право на регрес и от кой момент, когато застрахователят не е посочен като страна по делото. За противоречива практика по тези въпроси жалбоподателят сочи: решение на Конституционния съд №4/2009 г., Решение № 564/16.VІІ.2008 г. по гр.д.№ 843/2008 г. на РС - Г. О., Решение № 229/27.ІV.2004 г. по гр.д.№ 12/2003 г. на ВКС и ТР № 109/16.ІV.1985 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по жалбата ”П.” ЕООД - гр. Н. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за отговорност на превозвача по договор за международен превоз на товари по Конвенция CMR, като погасен по давност и е постановено друго, с което искът е уважен за 98 241.78 лв. - присъдени суми по приложеното гр.д. № 626/ 2005 г. на Н.ски районен съд по иск на собственика на товара срещу превозвача ”П.” ЕООД, които са изплатени. Изложени са съображения, че в периода на действие на договор за застраховка за отговорността на ищеца, като превозвач, сключен между страните по делото, при изпълнение на договор за превоз, на 20.V.2005 г. в Р. е възникнало ПТП с товарен автомобил на превозвача, при което изцяло е повреден товарът, собственост на “И. 1991” ООД, за което по приложеното дело ищецът е осъден и е платил исковата сума. Като е задължил застрахователя да представи образуваната застрахователна преписка за щета по настъпилото застрахователно събитие, което задължение не е изпълнено, на основание чл. 161 ГПК съдът е приел, че застрахованият е уведомил застрахователя за произшествието от 20.V.2005 г. в надлежния срок и според изискванията на застрахователния договор, установено от Авариен протокол № 05/0154S на “Фиделитас” ООД и от писмения отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че аварийната констатация е била поискана от застрахователя по заведената щета. По възражението на ответника за изтекла погасителна давност, и довода на ищеца за спиране и прекъсване на давността, съдът е изложил, че са налице такива действия, които показват, че кредиторът е предприел активни действия за събиране на вземането си - образуваната преписка от застрахователя по представената застрахователна полица, като по време на производството по приложеното дело, преписката не е приключила и е била висяща, и искът е уважен. По изложените правни въпроси, за които жалбоподателят поддържа, че има противоречива съдебна практика: По процесуалноправния въпрос за подсъдността на предявения иск пред Бургаски окръжен съд, с оглед възражението на ответника за местна подсъдност и затова, че в района на този съд няма регистриран клон, какъвто не съставлява “Г. агенция”-гр. Бургас. Въпросът не е релевантен за делото. Налице е разрешен процесуалноправен въпрос, когато съдът е процедирал неправилно, и за да е важен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за местна подсъдност, но ответникът е взел участие в делото и искът срещу него е отхвърлен, взел е участие и във въззивното производство, в което също е изложил възраженията си по предявения иск, с което не е бил лишен от правото на участие в делото, затова изложеният процесуалноправен въпрос може да е важен, но не е от значение за делото. Изложеният процесуалноправен въпрос за прилагането от съда на чл. 161 ГПК при несвоевременно направени от ищеца искания и без да са налице особени непредвидени обстоятелства не е релевантен за делото. Въззивният съд е задължил ответника да представи щетата, за което ищецът е направил искане, което задължение ответникът не е изпълнил и съдът на основание чл. 161 ГПК и въз основа Авариен протокол №05/0154S на “Фиделитас” ООД, е приел, че застрахованият своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото на 20.V.2005 г.събитие. При наличие на доказателства за изпълнение на задължението за уведомяване, не е релевантно за делото прилагането от въззивния съд и на разпоредбата на чл. 161 ГПК, поради което изложените от жалбоподателя в тази връзка въпроси не са релевантни за делото. Изложеният от жалбоподателя въпрос за обвързващата сила на решението, постановено по приложеното гр.д.№ 626/ 2005 г. с оглед нарушеното му право на участие в това дело, не е релевантен за настоящото делото, тъй като застрахователят, привлечен като трето лице - помагач на страната на първия ответник по приложеното дело, е участвал в гр.д.№ 626/2005 г., преобразувано в гр.д.№ 192/2006 г., призован е чрез адв.Лозев за с.з на 15.ХІ.2007 г. за разглеждане на въззивната жалба по гр.д. 177/2007 г. на Б., чрез когото му е и връчено съобщение за изготвяне на въззивното решение. По този начин правото му на участие в приложеното дело не е нарушено, поради което изложеният правен въпрос не е от значение за настоящото делото. По въпроса за давността, и прекъсването и спирането й. Тъй като въззивният съд е приел, че искането за привличане на трето лице - помагач, не прекъсва давността между привличащия и привлечения, като е решил въпроса в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че в този случай не е налице предявяване на иск по смисъла на чл. 116 б. ”б” ЗЗД, каквото би било налице при предявен обратен иск, какъвто в случая не е предявен, затова следва да се разгледа материалноправният въпрос за спиране на давността. Въззивният съд не е посочил с изтичането на какъв срок се погасява вземането на застрахования по договор за застраховка, сключен между страните за отговорност на ищеца за повреден товар, като превозвач по Конвенция CMR и не е обсъдил довода на ищеца, че правото му срещу застрахователя възниква от плащане на обезщетение по превозния договор за вредите на собственика на товара, тъй като се касаело за регресен иск. Доколкото от изложените съображения, че съставлява активно действие за събиране на вземането, образуваната от застрахователя щета по искане на застрахования, неприключила по време производството по приложеното дело, може да се приеме, че съдът е приел, че е спряла погасителната давност на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД - докато трае съдебният процес относно вземането, въззивният съд е придал правно значение на действие, каквото не е предвидено в чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД, която разпоредба не може да се тълкува разширително. По изложения материалноправен въпрос за погасяването по давност на иск за претендирано застрахователно обезщетение и за приравняване по правно значение на спиране на погасителна давност по чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД, на образувана от застрахователя преписка за щета по искане на застрахования, не е налице съдебна практика, поради което по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение