Решение № 13815 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4088/2015 г.

Решение № 13815 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4088/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Либра -4" ООД (в несъстоятелност) срещу решение от 20.01.2015 г. по адм. д. № 1018/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-1095/2.12.2013 г., издаден от орган по приходите в община Несебър. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че установеното с процесния акт публично вземане е било предявено от АДВ в производството по несъстоятелност и включено в списъка на предявените неприети вземания на кредиторите на "Либра-4" ООД, обявен в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 26.11.2009 г. Към този момент спорното вземане не е било установено с влязъл в сила акт, както предвижда чл. 164, ал. 5 от ДОПК и поради това не е било служебно вписано по чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Представени са доказателства за обжалването на списъка по реда на чл. 694 от Търговския закон (ТЗ) от Националната агенция по приходите (НАП) за установяване съществуването и дължимостта на вземания, включващи и процесното в настоящото производство. С влязъл в сила съдебен акт производството по чл. 694 от ТЗ е прекратено като недопустимо поради пропуснат срок. Задължението е възникнало преди откриването производството по несъстоятелност и съгласно чл. 685 и 688 от ТЗ, след изтичането на посочените срокове, вземането, възникнало до откриване на производството по несъстоятелност, не може да се предявява. Това производство се явява универсално изпълнително производство, при което е недопустимо да се образува ново съдебно производство за същото вземане, което вече е било предявено. Основание за това е текстът на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, който определя и изключенията в тази забрана, несъвпадащи с предмета на настоящото дело. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. В случая от съда е направен правилен и обоснован краен извод, който следва да бъде споделен, че установяването на задължение по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК е самостоятелно производство и се развива независимо от производството по несъстоятелността. Съответно в този съдебен процес предмет на контрол е производството по установяване на задължението, а не по неговото последващо събиране и процесуалния ред за това. Следователно, няма пречка да бъдат установявани задължения на дружество, което е в производство по обявяване в несъстоятелност или е обявено в такава, като дали тези задължения ще бъдат събрани и по какъв ред ще стане това, е въпрос който касае събирането на задълженията, а не тяхното установяване. Правилно административният съд е преценил, че за процесната 2008 г. служители на НАП не са компетентни да установяват задължения за ТБО. Това е от компетентност на служители на общинската администрация, съгласно разпоредбите на чл. 4 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, поради което не е налице повторност на установеното задължение и извършените от служители на НАП действия не могат да бъдат обвързани с установяване на ТБО, включително в производството по несъстоятелност. Позоваването с касационната жалба на разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ относно забраната за образуване на нови съдебни дела след откриване на производството по несъстоятелност също е неоснователно, защото тази недопустимост е относима за граждански и търговски дела, а не за дела с административен характер, каквото е настоящото дело. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че дружеството-жалбоподател по същество не оспорва, че общината е извършила услугите, включени като компоненти в ТБО и в този смисъл таксата е дължима по основание, което се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства - Заповед № 1378/25.10.2007 г. на кмета на община Несебър и приложението към нея, установяващи границите на районите, в които през 2008 г. общината е извършвала дейностите включени в ТБО. Не се оспорва задължението и по неговия размер. За неоснователни са приети възраженията, че дружеството е обявено в несъстоятелност, а установеното с процесния АУЗД задължение вече е било предявено от НАП в производството по несъстоятелността. Посочено е, че няма пречка да бъдат установявани задължения на дружество, което е в производство по обявяване в несъстоятелност или е обявено в несъстоятелност, като обстоятелството дали задълженията ще бъдат събрани и по какъв ред касае събирането на задълженията, а не тяхното установяване. Установяването на задължение по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е самостоятелно производство, което се развива независимо от производството по несъстоятелността и в настоящия съдебен процес предмет на контрол е производството по установяване на задължението, а не по неговото последващо събиране и процесуалния ред за това. Решението е неправилно. Чл. 164 ДОПК предвижда, че публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Екземпляр от акта за установяване на публичното вземане се предоставя на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от връчването му. Публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания. В настоящия случай не е бил издаден акт за установяване на задължението по декларация в едномесечен или двумесечен срок от откриване на производството по несъстоятелност, но вземането е било предявено от НАП в производството по несъстоятелността и не е било прието от синдика, при което НАП е пропуснала да подаде възражение в срок. В представеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство определение по т. д. № 3198/2013 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване е прието, че заведеният от НАП иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ е недопустим, тъй като липсва изискващата се от закона предпоставка за предявяване -от кредитор направил своевременно възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, а във въззивното решение по т. д. № 540/2012 г. на Апелативен съд София, влязло в сила е посочено, че по аргумент от чл. 688, ал. 1, пр. 2, с пропускането на установените в закона срокове се преклудира възможността лицето да участва в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност. Предявеният иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е бил относно публично вземане в размер 4 275, 71 лв., от които главници 32 379,25 лв., с основание Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 05-0843/31.05.2000 г. След като с влязъл в сила съдебен акт е прието, че установителния иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е недопустим, следва да се приеме, че вземането не е било предявено в производството по несъстоятелността, поради което задължението е погасено. Съгласно чл. 739, ал. 1 от Търговския закон непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Следователно след като вземането е погасено въз основа на посочената разпоредба на закона поради непредявяването му, то издадения акт за установяване на задължения по декларация е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Жалбоподателят не е изложил съображения за погасяване на задължението на основание чл. 739, ал. 1 от Търговския закон, както по настоящото дело, както и по досега разглежданите дела, поради което не е направен този извод, с оглед на което настоящия състав изоставя разрешението по адм. д № 1317/2015 г. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.