Определение № 489 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 502/2010 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от А. П. П. от гр.Русе против определение № 446 от 15.07.2010г. по ч.гр.д.№ 145/10г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане предходнта й частната жалба и е прекратено производството по делото като недопустимо,с оглед приетото в ТР №1 от 21.07.2010г.на ВКС по т.д.№1/2010г.на ОСГТК.Като излага доводи за неплатежноспособност, за ненадлежно връчване на съобщението за допускане на обезпечение и неправилност на предприетите действия от съдия-изпълнителя във връзка с допуснатото обезпечение,счита постановения съдебен акт за неправилен и иска да бъде отменен,а частната жалба- разгледана по същество. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна и допустима. Разгледана по същество- същата е неоснователна. Обжалваното определение №446 от 15.07.2010г. по ч.гр.д.№ 145/10г. на Върховен касационен съд,с което е прието,че е недопустимо подаването на касационна жалба в обезпечително производство,тъй като то е двуинстанционно е правилно,тъй като е постановено в съответствие с приетото в горецитираното ТР №1 от 21.07.2010г.на ВКС. Съгласно същото - определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (в случая по иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС) не подлежи на касационно обжалване.Това е така,защото определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, цели да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право и има действие до приключване на исковото производство.Няма пречка-при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.Липсата на процесуална възможност за разглеждане подадената частна касационна жалба- изключва възможността от обсъждане на изложените в настоящата жалба доводи,касаещи съществото на спора. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение