Определение № 2858 от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1955/2023 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Сиза Дженерал Трейдинг енд Контрактинг“ ЕООД, представлявано от М. Байоми, в качеството му на управител, чрез процесуален представител адв. Н. Петрова, срещу Определение № 175/06.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10807/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № РД-08-1006 от 28.09.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и производството по делото е прекратено. По съображения за неправилност поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост се иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, чрез главен юрисконсулт Е. Илиев, оспорва основателността на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. След анализ на представените с административната преписка доказателства първоинстанционният съд е намерил за установено, че с Решение № РД-08-1006 от 28.09.2022 г. изпълнителният директор на Агенция по заетостта се е произнесъл на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) по постъпило заявление с рег. № РДПТ-10-00-0701/05.07.2022 г., подадено от „Сиза Дженерал Трейдинг енд Контрактинг“ ЕООД, като е отказал на дружеството заявител достъп до пазара на труда на лицето М. Самад. Решението е връчено редовно на „Сиза Дженерал Трейдинг едн Контрактинг“ ЕООД на 30.09.2022 г. Според съда, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК срокът за оспорване на административния акт е изтекъл на 14.10.2022 г., а жалбата против него до съда е подадена едва на 24.11.2022 г. При тези данни и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, като е приел, че жалбата на дружеството е подадена след изтичане на 14-дневния срок, Административен съд – София-град е оставил без разглеждане, поради просрочие, жалбата на „Сиза Дженерал Трейдинг енд Контрактинг“ ЕООД против Решение № РД-08-1006 от 28.09.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила правило за изборност на реда за оспорване: административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В чл. 42, ал. 2 от ЗТМТМ е предвидено, че отказът за предоставяне на разрешение за работа подлежи на обжалване по реда на АПК. В случая обаче „Сиза Дженерал Трейдинг енд Контрактинг“ ЕООД е упражнил правото си на жалба по административен ред. Видно от данните, представени пред касационната инстанция, на 14.10.2022 г. дружеството е подало жалба по реда на чл. 81, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 от АПК до министъра на труда и социалната политика против Решение № РД-08-1006/28.09.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Горестоящият административен орган се е произнесъл с Решение № РД-20-3/04.11.2022 г., с което е потвърдил атакуваното пред него решение. Съгласно чл. 98, ал. 2, изр. второ, когато жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. Предвид горното срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В конкретния случай административният орган не е изпълнил своето задължение, обективирано в чл. 152, ал. 2 от АПК, да представи заверено копие от цялата преписка, което е довело да неправилно пресмятане от АССГ на 14-дневния срок за обжалване от страна на жалбоподателя „Сиза Дженерал Трейдинг енд Контрактинг“ ЕООД на първоначалния административен акт - Решение № РД-08-1006/28.09.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че жалбата по административен ред е подадена чрез Агенцията по заетостта, същата се намира по административната преписка и е следвало да бъде приложена от агенцията при изпращане на преписката до компетентния административен съд. Неизпълнението на задължението по чл. 152, ал. 2 от АПК е причината първоинстанционният съд да достигне до извод за просрочие на жалбата против Решение № РД-08-1006/28.09.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и поради това на основание чл. 159, т. 5 от АПК да остави без разглеждане жалбата на „Сиза Дженерал Трейдинг енд Контрактинг“ ЕООД против административния акт и да прекрати производството. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение