Определение № 459 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 431/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №779,постановено на 03.04.2012г. по в.ч.гр.д.№3826/2011г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 01.09.2011г. по гр.д.№7439/2009г. по описа на СГС,І отд.,І състав,с което е върната депозираната по вх.№70386/27.07.2011г. въззивна жалба на А. “П.и.” против решението на съда от 27.06.2011г., постановено по гр.д.№7439/2009г. поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности. Определението е обжалвано от А. “П. и.” с твърдения,че същото е неправилно,необосновано и незаконосъобразно, остановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и с искане да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса следва ли съдът да дава указания по точен и ясен начин без използване на неясноти и съкращения,които биха довели до възпрепятстване на правото на въззивно обжалване на страните. Въпросът се поставя във връзка с твърденията на жалбоподателя,че разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба не съдържа ясна формулировка на констатираните нередовности и освен това са използвани съкращения,от които не става ясно какви са тези нередовности. Ответникът по частна жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,който въпрос жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,да обоснове и мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване,в който смисъл са и дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания. Поставеният въпрос също така следва да има значение за крайния изход на спора,в случая за извършването на преценка дали са налице предпоставките за връщане на подадената от агенцията въззивна жалба. В случая поставеният от жалбоподателя въпрос не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като обстоятелството дали самото ръкописно разпореждане на съдията е четливо и дали съдържа съкращения е ирелевантно-жалбоподателят на 08.08.2011г. е получил съобщение,съдържащо печатен текст на дадените от съда указания,изписани по начин да могат да бъдат разбрани и с определяне на срок за отстраняване на нередовностите. Още повече,че от значение за жалбоподателя е не самата констатация на съда,а указанията за извършване на конкретните действия по отстраняване на нередовностите на подадената въззивна жалба. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение