Определение № 5544 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2024 г.
ВАСТрето отделение08.05.2024reporting judge Искра Александрова
Ruling
ОТМЕНЯ Определение № 1642/27.02.2024г., постановено по адм. д.№ 91/24г. от Административен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Grounds
Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Л. Арамов, подадена чрез пълномощник – адв. Каров, против Определение № 1642/27.02.2024г., постановено по адм.д.№ 91/24г. от Административен съд – Бургас С обжалваното определение е оставена без разглеждане и е върната исковата молба на Л. Арамов, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията му за отстраняване на констатирани недостатъци по исковата молба. В частната жалба се твърди неправилност на определението. От обстоятелствената й част следва, че оплакванията са за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.230, ал.1 АПК, срещу определение, което е неблагоприятно за частния жалбоподател, и което подлежи на инстанционен съдебен контрол. Частната жалба е и основателна. Административният съд – Бургас е сезиран с искова молба от Л. Арамов срещу Областна дирекция на МВР – Бургас, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева. От петитума на исковата молба става ясно, че обезщетението се претендира за периода на незаконното задържане на ищеца в Първо РУ на МВР Бургас за времето от 08 до 18,15 ч. на 21.05.2020г. ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 14.09.2020г. С разпореждане № 668/24.01.2024г. административният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да уточни: Дали вредите се претендират от приложената към исковата молба заповед за задържане или от другите описани в исковата молба фактически действия и бездействия; В случай, че вредите произтичат от повече от едно действие или бездействие, да посочи вида, размера и периода на претърпените вреди от всяко действие, бездействие или акт; Да конкретизира в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди; Д посочи причинната връзка; Да приложи преписи от уточняващата молба и доказателствата за връчване на ответника. Във връзка с указанията на съда, ищецът чрез своя пълномощник е подал молба на 05.02.24 година. Съдът е счел, че с подадената молба не са изпълнени указанията му и отново с Разпореждане № 1245/13.02.24г. е дал същите указания на ищеца, който подава молба от 23.02.24г. във връзка с тях. С обжалваното определение, съдът е приел, че недостатъците по исковата молба на ищеца не са отстранени поради неизпълнение на дадените указанията и е оставил без разглеждане исковата молба. Върховният административен съд преценява определението като неправилно. От исковата молба и последвалите две уточнителни молби на ищеца става ясно, че твърденията са, че вредите са претърпени от действията на служители на ответника и начина на извършването им / претърсване на жилището му, без разрешение, извеждането му рано сутринта от жилището и откарването му с полицейски автомобил и ескорт до местното управление, което е станало пред очите на семейството му и на съседите/предхождащи задържането на ищеца и от самото задържане и начина на извършването му. Стават ясни и претърпените вреди – гняв, чувство на безсилие, злепоставяне, притеснение, стрес / уточняваща молба от 05.02.24г. и молба от 23.02.24г./ Още в исковата молба е посочен и периода, през който са търпени вредите. По отношение на причинната връзка, ищецът е посочил обстоятелства, както в исковата молба, така и в последващите му молби. Доколко тя е налице е въпрос на доказване и касае съществото на спора. Тоест, обратно на приетото в обжалваното определение, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав счита, че искът е индивидуализиран и съдът не е имал основание да прецени исковата молба като нередовна. След като обстоятелствата, обосноваващи исковата претенция са посочени, правната квалификация на иска е задължение на съда. Определението е неправилно и следва да се отмени, а вместо това делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По тези съображения и на осн. чл.235 АПК Върховният административен съд