Определение № 441 от 25.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3015/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. „ Х. Б. „ против решение от 08.06.2015 год. по гр.д.№ 304/2015 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2068/31.10.2014 год. по гр.д.№ 2945/2014 год. на Бургаски окръжен съд.Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, предвид невнесена държавна такса, както и поради произнасяне на съда по основание, непредявено от ищците - за провеждане на ОС от 05.04.2014 год. в нарушение на чл.20 ал.1 от Устава на кооперацията – липса на решение на УС за свикване на ОС. Касаторът оспорва в евентуалност и правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД, при извършеното от съда тълкуване на чл.20 ал.2 от Устава на кооперацията, приемайки че визираните в т.1 и т.2 на същата разпоредба начини за разгласяване на поканата за събранието са кумулативно, а не алтернативно приложими.Страната намира, че това тълкуване е извършено в противоречие с принципите, въведени от чл.20 ЗЗД,без да бъде отчетена продължителната еднаква практика на кооперацията до момента,за разгласяване на Общите й събрания,като достатъчно доказателство за съдържанието на волята на кооператорите относно смисъла на въведените в чл.20 ал.2 от Устава варианти. Твърдят се и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 ГПК, поради необсъдени доказателства и доводи на ответника – касатор. Ответните страни – А. К., Й. М. и С. П. – оспорват касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване. Считат, че предявените в активно субективно съединение на повече от един кооператори искове, с оглед целения правен резултат - отмяна на решенията на ОС от 05.04.2014 год., независимо на колко доказани основания за това би било постановено, предпоставя дължимост на една държавна такса. Считат, че нарушението на чл.20 ал.1 от Устава на кооперацията не е коментирано от въззивния съд като самостоятелно основание за отмяна на решенията, а в мотивиране извода за нарушение на чл.20 ал.2 от Устава, изрично наведено с исковата молба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищците – член кооператори - А. К., Й. М. и С. П. - атакуват решенията на ОС на В. „Х. Б.„,като твърдят че не са спазени условията на свикване и провеждане на ОС, съгласно Устава на К.. От съвместното прилагане на чл. 15 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 ЗК ищците формират извод, че ОС е винаги събрание на пълномощниците, докато ОС от 05.04.2014 год. е проведено като ОС на всички член-кооператори. Сочат нарушение на чл.20 ал.2 т.1 и т.2 от Устава,според които разгласяването на поканата за Общото събрание следва да стане кумулативно по начините, посочени в тези две точки, а не по избор на един от тях, докато процесното ОС е свикано само чрез публикация в районен и централен вестници, не и с покана до всеки от член-кооператорите, респ. пълномощниците им, с оглед първия наведен довод за незаконосъобразност. Твърди се неспазено и условието за най-малко двуседмично, преди датата на ОС, оповестяване на поканата. С така допуснатите нарушения е било накърнено правото на член кооператорите да участват при вземането на решенията, в противоречие с чл.9 ал.1 ЗК и чл.7 ал.2 т.2 от Устава. Ответникът,в отговора на исковата молба, е противопоставил възражение за нередовност на исковата молба,поради незаплатена държавна такса по всеки от активно субективно и обективно съединените искове по чл.58 ал.1 ЗК, считайки че всяко едно въведено основание за противоуставност на всяко отделно решение на ОС от 05.04.2014 год. обуславя самостоятелен иск за всеки от ищците.Паралелно оспорва основателността на исковете.Твърди, че събранието на пълномощниците е възможност, а не единствено приет за допустим от устава орган на кооперацията,с компетенциите на ОС,поради което не е налице нарушение на чл.18 от Устава. Страната оспорва и нарушението на чл.20 ал.2 от Устава, тъй като предвидените в т.1 и т.2 на разпоредбата начини за разгласяване не са кумулативни, а алтернативни, за което се позовава на редакцията на разпоредбата,както и на възприетата в кооперацията до момента практика за разгласяване / така са проведени ОС от 16.04.2011 г., 19.11.2011 г., 21.04.2012 г. и 20.04.2013 г./, без да е оспорвано приложението на чл.20 ал.2 от Устава от никой от член-кооператорите.Позовава се и на практическата невъзможност всяко от ОС да се свиква с покани до всички член-кооператори – повече от 2700 на брой, намиращи се на различни места на територията на страната. При това се сочи, че самият ищец С. П. е присъствал при вземането на решения от УС на кооперацията за свикване на процесното ОС с този начин на разгласяване,както и в заседанията на УС за свикване на преждепосочените ОС, при идентичен начин на разгласяване. Първоинстанционният съд не е приел за установено нарушение на чл. 18 от Устава на К., но е счел за нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 от Устава, считайки че визираните от разпоредбата начини за разгласяване на поканата за ОС са кумулативни, но без изложение на мотиви в обосноваване приложените от съда принципи на тълкуване.Тъй като няма спор, че писма – покани до всички член- кооператори не са били изпращани,съдът е счел, че само на това основание следва да бъдат отменени всички решения на ОС на В. „ Х. Б. „. Въззивният съд и за да потвърди първоинстанционното решение е споделил извода за кумулативност в предвидените в чл.20 ал.2 т.1 и т.2 от Устава начини за разгласяване на поканата за ОС. Съдът е счел, че изключването на едната възможност предполага включването на съюза „или„между разпоредбите на т.1 и т.2.Коментирал е, че така предвиденият и ако би се приел в алтернативност начин на разгласяване по т.2 / чрез пресата / не гарантира правото на член –кооператора да бъде уведомен, а от тук и не гарантира правото му на участие в ОС.Мотивирал се е с довода, че в дружественото право няма понятие „обща покана„.Формирал е и извод за нарушение на чл.20 ал.1 от Устава, тъй като в решенията на УС от 14.03.2014 год., макар да е установима воля за свикване на ОС, не е определен начина за свикване.Този извод е формиран в противовес на довода за алтернативност на начините за разгласяване и със смисъла, че ако би се приела за уговорена подобна алтернативност, то задължение на УС е било вземане решение за конкретния начин на свикване на всяко конкретно ОС, съответно за събранието от 05.04.2014 год., каквото решение няма. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси,първите три от които,относими към доводите му за недопустимост на съдебния акт: 1/ Представлява ли атакуването на всяко отделно решение на ОС на корпоративно юридическо лице - търговец, на всяко отделно основание / т.е всяко твърдяно нарушение /,от всеки отделен ищец,самостоятелен иск за който се дължи и следва да бъде събрана държавна такса ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т.ІV на ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, приложимо и спрямо кооперациите, като търговци, в който смисъл решение № 303 по гр.д.№ 1613 / 2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС; 2 / Съставлява ли всяко от решенията на ОС за изменение или допълнение на Устава / всяка промяна в Устава / отделно решение на ОС, за атакуването на което се дължи и следва да бъде събрана държавна такса ?; 3/ Допустимо ли е произнасяне със съдебното решение по същество, на непредявено основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,с цитирана задължителна и казуална съдебна практика в подкрепа на извода, че произнасянето на непредявено основание предпоставя недопустимост на съдебното решение; 4/ Правото на член-кооператорите да участват в работата на ОС означава ли във всички случаи лично уведомяване на всеки член-кооператор за свиканото ОС или това не е необходимо и задължително в случаите, когато уставът на кооперацията предвижда други начини на разгласяване на поканата за свикване ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 161 по т.д.№ 727/2012 год. на Бургаски окръжен съд, реш.№ 244 по гр.д.№ 217/2011 год. на Врачански окръжен съд и реш. № 134 по гр.д.№ 157/2011 год. на Пазарджишки окръжен съд, като касаторът е цитирал и определения на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК;5/ Следва ли действителната воля на субекта – автор на устава, да се съобразява и извежда от последващото му поведение,т.е. от трайното и безпротиворечиво прилагане от същия на спорното правило ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 504 по гр.д.№ 420 / 2009 год. на ІV г.о., реш.№ 546 по гр.д.№ 856 / 2009 год. на ІV г.о., реш.№ 117 по гр.д.№ 215 / 2012 год. на ІV г.о., реш.№ 1 по гр.д.№ 777 / 2010 год. на І г.о. на ВКС. Отговорът на първите два въпроса цели установяване каква по размер държавна такса е следвало да бъде събрана по делото и съответно формиране извод за недосъбрана в цялост такава, като основание за обезсилване на съдебното решение,като недопустимо. Въпросите не обуславят допускане на касационното обжалване ,в хипотезата на вероятна недопустимост на въззивното решение, в която не е налице и задължение за страната да мотивира допълнителен селективен критерий. Разглеждането на спора по същество, при недосъбрана в цялост държавна такса,винаги предпоставя допълнителното й събиране с акт на съда, но не съставлява основание за обезсилване на вече постановеното решение. Д. такса е предпоставка за разглеждане на спора, с липсата на която ако съдът не се е съобразил, поради собственото му бездействие не следва да се санкционира страната,доколкото сама по себе си тази предпоставка не е от естество да рефлектира върху редовността на искова молба, с изискуемо от закона съдържание по чл.127 ГПК и само приложения към същата, съгласно чл. 128 ГПК. Третият от въпросите не удовлетворява изискването за правен. По начало съдът, макар формално установявайки нарушение на чл. 20 ал.1 от Устава на К. / каквото исковата молба действително не въвежда / го е коментирал в аспект на мотивите си за нарушение на чл.20 ал.2 от Устава,доколкото е счел, че дори да би се приела алтернативност в начините за разгласяване на поканата за ОС, то тази алтернативност предпоставя конкретен избор за начина във всеки отделен случай,считайки го в правомощията на УС и каквото решение в конкретния случай е установил,че липсва. Дори да би формирал самостоятелен извод за нарушение на чл.20 ал.1 от Устава, то изводът за нарушение на чл.20 ал.2 от същия, въведено с исковата молба, изключва недопустимост на произнасянето на съда. Цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий съдебна практика е постановена в различни от настоящата хипотези, при която и въз основа на повече от едно основания за противоуставност на решенията на ОС на кооперацията, се претендира отмяната им, като доказаността на всяко отделно от тях е достатъчно за уважаването на иска. В този смисъл, дори да би било налице отклонение на съда от принципа за диспозитивното начало ,с произнасяне по непредявено от ищеца основание по чл.58 ал.1 ЗК,то решението би било недопустимо само в хипотезата на разглеждането на иска единствено и само на това основание, какъвто не е настоящия случай. С оглед това и задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, дори да се приеме, че в тази си част произнасянето на съда е недопустимо,то изхода на спора не би бил различен само на това основание. Четвъртият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия не е обусловил решаващия извод на съда за нарушение на Устава при разгласяване на ОС. Съдът не е формирал извод за императивност на закона по отношение начина на разгласяване – единствено чрез покана, в противоречие с диспозитивния характер на чл.16 ал.1 ЗК, препращащ към реда за разгласяване съобразно приетото в устава,макар да е мотивирал тълкуването на чл.20 ал.2 от Устава и в аспект на по-гарантирано за член-кооператорите разгласяване чрез покана.Дори да би се приел удовлетворен общия селективен критерий, необоснован се явява допълнителният такъв.Реш.№ 161 по т.д.№ 727 8 2012 год. на Бургаски Окръжен съд изобщо не третира въпроса за редовността на разгласяване на ОС на кооперация, а редовността на свикването му от член - кооператори, при бездействие на УС, респ. относно редовността на уведомяването на членовете на УС от иницииралите събранието – с нотариални покани, по адреса на управление на кооперацията. Реш.№ 244 по гр.д.№ 217 / 2011 год. на Окръжен съд – Враца е постановено по иск по чл.58 ал.1 ЗК, основан на нарушение не в реда за разгласяване на поканата за ОС, а в срока за това разгласяване, съгласно Устава, независимо, че в мотивите е възприето за допустимо разгласяване в един от визираните в устава варианти и конкретно – по начина, предвиден и в чл.20 ал.2 т.2 от Устава на В. „ Х. Б. „; реш.№ 134 по гр.д. № 157 / 2011 год. на Пазарджишки окръжен съд е постановено по иск по чл. 58 ал.1 ЗК, който видно от описаното съдържание на исковата молба не въвежда като основание нарушение на процедурата за разгласяване, доводът за което е въведен едва в хода на производството.Независимо от това, спорът е възникнал относно недопустимост на кумулирането на начините за разгласяване, предприети от кооперацията – и чрез покана и чрез пресата, което кумулиране съдът не е отрекъл като противоуставно, в съответствие и с изводите на въззивния съд в тук атакуваното решение.В този смисъл, цитираните решения казуална съдебна практика не съдържат необходимия идентитет във фактите,предпоставящи отговор на идентичен на настоящия правен въпрос,но в различен от дадения от въззивния съд смисъл. Определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК от ВКС не се ползват със сила на пресъдено нещо и не съставляват задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1, нито по т.2 ГПК,тъй като не разрешават спора по същество,съгласно ТР № 2 / 2011 год. по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Петият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивният съд не е отрекъл изрично приложимостта на критерий при тълкуването,съгласно принципите на чл.20 ЗЗД – поведението на субекта, автор на тълкуваното правило, по прилагането му преди възникването на спор относно това тълкуване. Въззивният съд изобщо не се е произнесъл по този довод, въпреки представените писмени доказателства в подкрепа на същия. Непроизнасянето му практически игнорира релевантността на този критерий,поради което обуславя релевантност и на поставения въпрос, касаещ принципите на тълкуването по чл. 20 ЗЗД. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и конкретно: с реш.№ 546 по гр.д. 856 / 2009 г. на ІV г.о. и реш.№ 1 по гр.д. № 777 / 2010 г. на І г.о. на ВКС, в които е прието, че при изследване действителната обща воля на страните следва да се изхожда и от поведението им преди и след сключването на договора, респ. от съдържанието на писмени доказателства ,последващи сключването му. С молба вх. 3941/13.04.2018 год. на В. „ Х. Б. „ е заявено, че решенията – предмет на ОС от 05.04.2014 год., атакувани с исковете по чл.58 ал.1 ЗК в настоящото производство, са последващо потвърдени с решения на ОС на В. „Х. Б.„ от 22.11.2014 год.,а производството по предявени за отмяната им искове по реда чл.58 ал.1 ЗК е приключило с влезли в сила решения по отхвърлянето им.С това, според страната,отпадал правният интерес на ищците от настоящите искове, а в качеството му на положителна процесуална предпоставка последното предопределяло недопустимост на постановените решения и тяхното обезсилване. Искането е несъстоятелно и не може да бъде уважено, още по-малко в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което съдът не се произнася по допустимостта на въззивния акт с окончателно решение. Правен интерес на ищците не може да бъде отречен, тъй като атакуваните решения са съществуващи в правния мир и предопределящи за упражняването на техни права, като член кооператори, в определен времеви интервал, доколкото решенията на ОС от 22.11.2014 год., макар твърдени като идентични, биха имали действие занапред, а не и обратно по отношение организацията на кооперативния живот. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение