Определение № 129 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2017 г.

Производство е по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба, наречена „жалба”, вх. № 1864 от 02.05.2017г., подадена от Г. К. Д. от [населено място]. „Жалбата” е насочена срещу решение № 71 от 11.04.2017г. по гр.д. № 4448/2016г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, с което е оставена без уважение молба за отмяна на молителя. В изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване нередовности на тази жалба, молителят е представил „поправена” молба за отмяна, с поддържано основание по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и насочена срещу решение № 538 от 14.06.2010 г. постановено по гр.д.№ 930/2009г. на Върховния касационен съд, І г. о. Молителят сочи, че са налице новооткрити писмени доказателства: учредителен протокол на ТКЗС от 24.11.1948г. и списък-декларация, с които не е могъл да се снабди своевременно и които са от съществено значение за изхода на спора. Отговор на молбата за отмяна е подаден единствено от ответника М. Я. К.. В него се изтъква, че аналогично искане на Г. Д. вече е оставено без уважение с решение на друг състав на ВКС. Останалите ответници не са представили писмени отговори. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: С атакуваното решение № 538 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 930/2009 г. на Върховния касационен съд, І г. о. е отменено въззивното решение на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр.д.№ 208/2008г. и е постановено ново решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на М. Я. К., Б. Я. Н., У. Я. К., М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С., че към датата на внасянето в ТКЗС през януари 1957 г. общият им наследодател Д. С. Т., починал през април 1957 г., е бил собственик на земеделски земи, подробно описани в решението. С молба от 08.06.2016г. Г. К. Д. е поискал отмяна на това решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, представяйки същите писмени доказателства, които представя и с настоящата молба за отмяна. С решение №71 от 11.04.2017г. по гр.д. № 444882016г. на ІVг.о. молбата за отмяна е оставена без уважение по съображения, че „новите” доказателства са съществували към момента на образуване на исковото производство и към момента на разглеждане на спора и молителят е могъл, при полагане на дължимата грижа, да се снабди с тях и да ги представи по делото. Съгласно чл. 305, ал.1 т.1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е три месеца от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая е видно, че молителят Г. Д. е разполагал с доказателствата към на 08.06.2016г. когато е подал първата молба за отмяна по гр.д. № 4448/2016г. на ІVг.о. Считано от посочената дата до предявяване на настоящата молба на 02.05.2017г. тримесечният срок е изтекъл. При тези констатации молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.