Решение № 9602 от 26.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10564/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. В. и В. П. Г. против решение 5512 от 04.09.2023 г. по адм.д. 6547/2022 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил подадената от тях жалба срещу чл. 63, чл. 64, чл. 68, чл. 69 и чл. 70 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение 332 по протокол 48 от 19.05.2005 г. на Столичния общински съвет, ред изм. и доп. с решение 73 по протокол 47 от 10.02.2022 г., в сила от 01.06.2022 г. (Наредбата/ Наредбата за организация на движението). Според касаторите решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че Столичният общински съвет (СОС) няма правомощие по закон да делегира права на орган на изпълнителната власт със заповед да предоставя на определени субекти гарантирани паркоместа за платена услуга в режим "Служебен абонамент" по неясни критерии. Сочат, че съдът не е изследвал целесъобразността и обществената оправданост на услугата, включваща обособяване на индивидуални паркоместа за публичноправни субекти и частни лица, които имат материална възможност на платят определената цена. При преценка на утвърдените от Столична община режими на платено паркиране в отделните зони за платено паркиране в гр. София съдът не е изследвал дали е допуснато нарушение на принципа за равно третиране на гражданите, защото атакуваният режим за платено паркиране "Служебен абонамент" поставя в по-неблагоприятно положение частноправните субекти, ползващи жилищни имоти в центъра на гр. София, за които няма гарантирани паркоместа, със субектите, ползващи нежилищни имоти. Според касаторите атакуваните разпоредби пряко дискриминират собствениците на жилищни имоти, находящи се в утвърдените зони за платено паркиране, по два признака - статут и предназначение на недвижим имот (жилищен/нежилищен) и имуществен, а изводът на съда за отсъствие на нарушение по чл. 9 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) е неправилен и необоснован. По подробно изложени мотиви искат отмяна обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваните разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Касаторът П. Т. З. обжалва решение 5512 от 04.09.2023 г. по адм.д. 6547/2022 г. на Административен съд София-град, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата му срещу чл. 70 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение 332 по протокол 48 от 19.05.2005 г. на Столичния общински съвет, ред изм. и доп. с решение 73 по протокол 47 от 10.02.2022 г., в сила от 01.06.2022 г. Според касатора решението в тази част е неправилно, тъй като съдът не е изследвал липсата на компетентност на Столичния общински съвет да издава разпоредби, с които въвежда принудителни административни мерки. Оспорва извода на съда, че издателят на атакуваната разпоредба е действал в рамките на предоставените му от закон правомощия. Твърди, че с чл. 70 от Наредбата са нарушени чл. 8 и чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и тя е в противоречие с чл. 171, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Иска отмяна на решението в обжалваната от него част и произнасяне по съществото на спора, с което разпоредбата на чл. 70 бъде прогласена за нищожна. Претендира направените по делото разноски. Ответникът Столичният общински съвет, чрез пълномощник, оспорва касационните жалби като неоснователни. Иска разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд София-град е Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение 332 по протокол 48 от 19.05.2005 г. на Столичния общински съвет, ред изм. и доп. с решение 73 по протокол 47 от 10.02.2022 г., в сила от 01.06.2022 г. на Столичния общински съвет, в частта й за чл.63, чл. 64, чл. 68, чл. 69 и чл. 70. Разпоредбата на чл. 63, в оспорената редакция, гласи: "На улици, площади и паркинги и други части от пътната инфраструктура - общинска собственост, на специално обозначени за това места може да се въвежда режим на платено паркиране "Служебен абонамент". Според разпоредбата на чл. 64, ал. 1, в оспорената редакция, редът и условията за определяне на местата с режим на платено паркиране "Служебен абонамент" се утвърждава със заповед на кмета на Столична община. Разпоредбата на ал. 2 гласи: "Цената за платено паркиране в режим "Служебен абонамент" се определя с решение на Столичния общински съвет. Цената на удължен дневен режим "Служебен абонамент" и цената на разширен режим "Служебен абонамент" е равна на една трета от определената от Столичния общински съвет цена за платено паркиране в режим "Служебен абонамент". Чл. 68, в оспорената редакция, урежда времевия период на действие на платеното паркиране по чл. 63: "Дневен режим Служебен абонамент - валиден в работни дни, за "Синя зона" и "Зелена зона", в часовия диапазон от 08:30 часа до 19:30 часа; Нощен режим "Служебен абонамент" - валиден в часовия диапазон от 19:30 часа до 08:30 часа, в обхвата на зоната за почасово платено паркиране "Синя зона"; Удължен дневен режим "Служебен абонамент" - валиден в часовия диапазон от 19:30 часа до 23:30 часа; Разширен режим "Служебен абонамент" - валиден в събота и неделя, в часови диапазон от 08:30 часа до 19:30 часа. Чл. 69, ал. 1, в оспорената редакция, предвижда места в режим на платено паркиране "Служебен абонамент" да могат да се ползват от държавни и общински органи, административни структури или техни звена, държавни или общински културни здравни и научни институции, както и от физически или юридически лица, собственици, ползватели и/или наематели на нежилищни имоти, до 5 броя на административен адрес. Според ал. 2 от тази разпоредба "за нуждите и дейността на Народното събрание на Република България броят на местата в режим на платено паркиране "Служебен абонамент" се определя с решение на Столичния общински съвет". Разпоредбата на чл. 70, в оспорената редакция, гласи: "При регистриране на паркирано в нарушение ППС на паркомясто, обозначено с неподвижен пътен знак в режим "Служебен абонамент" съгласно заповедта по чл. 64 на кмета на Столична община, същото ППС може да бъде преместено принудително по реда на чл. 118, като водачът или собственикът на ППС заплаща разходите по принудителното преместване и отговорното пазене на специализиран паркинг". Първоинстанционният съд е приел, че Наредбата за организация на движението е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 23, вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в изискуемата съгласно Закона за нормативните актове форма и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване. Съдът подробно е обсъдил релевантните факти и доказателства във връзка с процедурата по издаване на оспорената Наредба. Изложените в решението фактически обстоятелства се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което касационната инстанция не следва да ги излага повторно. Съдът е посочил, че с атакуваните текстове от подзаконовия нормативен акт е въведено платено паркиране на определени пътни места на територията на СО, което се обозначава с пътни знаци и маркировка съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане, и при спазване на изискванията и условията, определени със заповед рег. СОА21-РД95-583/01.12.2021 г. и заповед рег. СОА22-РД09-3028/08.12.2021 г. на кмета на Столична община, издадени във връзка с решение 704 от 28.10.2021 г. на Столичния общински съвет. Приел е, че оспорените текстове не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, същите са приети в съответствие със Закона за пътищата, Закона за движение по пътищата и не противоречат на Закона за защита от дискриминация. Мотивирал е извод за неоснователност на подадените жалби и ги е отхвърлил. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че Наредбата за организация на движението е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 23, вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и в изискуемата съгласно Закона за нормативните актове форма. Организацията на движението е обществен въпрос с местно значение и е предмет на регулиране от общинския съвет по силата на ЗМСМА. Този въпрос е от компетентността на местния парламент и е регулиран от Столичния общински съвет със съответните нормативни актове. Като нормативен административен акт наредбата урежда по общ начин съответните повтарящи се обществени отношения, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно действие. Тя се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Дейността по издаване на нормативни административни актове, представляваща израз на държавното управление и основен правен регулатор, се подчинява на общите принципи на чл. 4, на чл. 8 и чл. 12 АП. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Правилен и обоснован е първоинстанционният извод за спазване на производствените правила при приемане на Наредбата. В тази част съдът препраща към мотивите на решението на АССГ на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Мотивите по законосъобразността на оспорените разпоредби касационната инстанция излага във връзка с доводите, релевирани в касационните жалби. По разпоредбата на чл. 63: Съгласно чл. 99, ал.1 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища, или части от пътища за зони за краткотрайно паркиране в определени часове от денонощието. Правилно съдът е приел, че улиците, булевардите, пътищата и площадите в града са общинска собственост по § 7, ал. 1,т. 4 ПЗР ЗМСМА. От това произтича и правото на общината като собственик да определи зони за платено паркиране. То се извършва чрез общинския съвет като орган на местно самоуправление. С Наредбата е мотивирано и въведено правилото, че на улици, пътища и булеварди - общинска собственост, след решение на ОбС се въвежда режим за платено паркиране на пътни превозни средства "Служебен абонамент". По разпоредбата чл. 64: Съгласно чл. 21, т.8 ЗМСМА общинският съвет е органът, който законът е оправомощил да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Чл. 8, ал.1 ЗОбС също установява, че управлението на имоти - общинска собственост, става под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Съгласно чл. 8, ал. 2 от този закон правомощията на кмета на общината по управлението на общинската собственост се определят от общинския съвет, като нормата определя изрично и вида на акта. Това е така, за да бъде гарантирано в най-голяма степен спазването на такива основни за правовата държава принципи като законност, правна сигурност и защита на правните очаквания в интерес на обществото. Чл. 23 от Закона за пътищата въвежда правомощията на кмета по управление на пътищата да се определя с наредба на общинския съвет. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет определя правомощията на кмета на общината във връзка с оперативната работа по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Ето защо са неоснователни касационните възражения, че СОС няма компетентност да предоставя правомощия на кмета и във връзка с изпълнението на правилата по отношение на конкретния режим на платено паркиране на ППС. В този контекст на правомощията на общинския съвет и на кмета определеното в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП правомощие на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя, да управляват пътищата води до извод, че кметът на общината има правомощия по управлението на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на пътните превозни средства на територията на общината, като тези негови правомощия са уредени в нормативен административен акт, издаден от общинския съвет. Неоснователно е касационното възражение, че Столичният общински съвет няма правомощие по закон да делегира права на орган на изпълнителната власт, какъвто е кмета на общината, да предоставя със заповеди на определени субекти гарантирани паркоместа при неясни критерии. Тези критерии са установени в чл. 68 и чл. 69 от Наредбата. Нормите регламентират действието на режима за платено паркиране "Служебен абонамент" по време и изчерпателно по отношение на субектите и броя на предоставените паркоместа. Предметът на конкретната правна уредба е от компетентността на общинския съвет съгласно изложеното по-горе. По отношение на чл. 70 от Наредбата: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата е в съответствие с чл.168, ал.1 ЗДвП, според която лицата, които стопанисват пътя, чрез своите служби за контрол и определените от кметовете длъжностни лица могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В Раздел V от Наредбата е предвидено правомощие на общинските служби за контрол, определени от кмета на Столична община, да прилагат посочената в закона принудителна мярка, като с тях са въведени детайли правила за изпълнение. Размерът на таксите и събирането им, предвидени в чл.122 от Наредбата, е правомощие на Столичния общински съвет по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Изложеното налага извод, че посочената в Наредбата принудителна мярка е в съответствие с предвидената такава по закон. С разпоредбата на чл. 70 от Наредбата не е въведено ново основание за прилагане на мярката, нито се съдържат забрани, различни от предвидените в Закона за движение по пътищата. Касаторите В. А. В. и В. П. Г. поддържат становище в производството, че с въведения с раздел II.2 от Наредбата режим на платено паркиране на ППС "Служебен абонамент" се създават условия за дикриминация на физически и юридически лица, тъй като по същество се предоставя право на гарантирано паркомясто. Сочат, че с въведения режим се третират различно всички живеещите по постоянен или настоящ адрес в центъра на столицата, в районите на платено паркиране "Сина зона" и "Зелена зона", които плащат съответна годишна такса, но нямат гарантирани запазени места за паркиране върху пътните платна - публична общинска собственост. Твърдят също, че не е обществено оправдано да се обособяват гарантирани индивидуални паркоместа за публичноправни субекти и частни лица срещу заплащане на определена цена. Понятието "дискриминация" е дефинирано в международните конвенции като различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да наруши равенството в третирането. Законът за защита от дискриминация - чл. 4, забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние. В определението на понятието не е включен като защитен признак "местоживеене", този белег не се съдържа и в признака "лично положение". Съгласно чл. 35, ал.1 от Конституцията на РБ всеки има право свободно да избира своето местожителство и местоживее. Правото за избор на адреса е лично субективно право на гражданите. При изследването на конкретен дискриминационен признак, той трябва да е в сравнима ситуация с потърпевшия. Използването на възможността за паркиране при платен режим "Служебен абонамент" е доброволен избор и поведение на лицата, обвързващо ги с права и задължения. Никой не може да черпи права от свой избор при положение, че в конкретния случай не са се осъществили предпоставките на антидискриминационния закон за предоставени във всички случаи допълнителни права. Паркирането в публична градска среда не е право, а услуга, която заема публичен ресурс и няма пречка като такава услуга да бъде предоставяна срещу заплащане от този, който я използва. В рамките на оперативната самостоятелност на Столичния общински съвет е, след цялостна преценка, да въведе условия и ред за предоставяне на платено паркиране "Служебен абонамент". Такава преценка се съдържа в мотивите на Столичния общински съвет преди приемането на оспорените текстове, а именно с решение 704 от 28.10.2021 г. С него е прието, че режимът "Служебен абонамент" е въведен с оглед предоставяне на улеснение за развитие на бизнеса и е съобразен при преценка на баланса за защита на интересите на различните групи засегнати субекти. Това е в изпълнение на политиката на Столична община за въвеждане на ограничения за достъп и паркиране в централната градска част, за създаване на по-добра градска среда и намаляване броя на автомобилите в централната градска част със съдействието и на гражданите в този процес. След извършен анализ, в рамките на своята оперативна самостоятелност, СОС е съобразил препоръките за ограничаване на достъпа и уличното паркиране в централната градска част чрез ценова политика за паркиране и престой, като е посочил, че установеният режим цели осигуряване на повече места за паркиране на гражданите в зоните за платено паркиране, като се въведе ограничение за възможността за ползване на услугата "Служебен абонамент" до 5 места на административен адрес, с изключение на Народното събрание като висш законодателен орган на страната. Тази оперативна преценка на колективния орган за местно самоуправление не подлежи на съдебен контрол. Столичният общински съвет е определил, в рамките на предоставените му със закон правомощия, кръга от лицата и условията, при които да бъде предоставено правото на платено паркиране в режим "Служебен абонамент". Въведените с раздел II.2, глава четвърта условия и правила не противоречат на акт от по-висока степен и не съдържат дискриминационни норми. В тази връзка неведените от касационните жалбоподатели В. и Г. доводи, че едно паркомясто, отредено за режим "Служебен абонамент" може, при комбинация от трите въведени режима, при съответното заплащане да си осигури индивидуално паркомясто денонощно, са ирелевантни по отношение проверката за законосъборазност на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Определянето на паркоместата за платен режим "Служебен абонамент", както и лицата, на които ще бъде предоставена услугата, са в оперативните правомощия на кмета на общината. Той следва да упражнява текущ и ефективен контрол по отношение на предоставянето и използването на платената услуга. С оглед изложеното, като е приел подадените жалби за неоснователни и ги е отхвърлил, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Столична община следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд