Определение № 609 от 27.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 290/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Никми Транс 2008“ ЕООД, чрез адв. П. Г., срещу Определение № 405/10.12.2025г. по в.ч.т.д. № 657/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 2567/09.09.2025г. по т. д. № 218/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото разпореждане е върната като просрочена въззивна жалба от 03. 09. 2025г. на „Никми Транс 2008“ ЕООД срещу Решение № 359 от 14.08.2025г., постановено по т.д. № 218/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласие с обусловилия потвърждаването на разпореждането извод, че двуседмичният срок за обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение е започнал да тече от връчването му, считано от 18.08.2025г., и е изтекъл на 01.09.2025г. Според частния жалбоподател, решението му е връчено на 28.08.2025г., двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 11.09.2025г., поради което депозираната на 03.09.2025г. въззивна жалба следва да се счита за подадена в срок.

В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси:

1.„Как следва да се брои срокът за обжалване на първоинстанционното решение пред въззивен съд, от датата на получаване на съобщението или деня, следващ датата на поучаване на съобщението, по дни ли се брои или по седмици?“;

2.„ Кой е първият ден от двуседмичния срок за обжалване на решението на първоинстанционния съд по смисъла на чл.60, ал.4 ГПК ?“;

3. „ Какво е значението на посочената в съобщението за връчване дата и от този момент ли се брои срокът за депозиране на въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд?“;

4.„ Датата, посочена от длъжностното лице по връчванията, обвързва ли съдебния състав при засичане изтичане на срока за депозиране на въззивна жалба?“

Допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по всички въпроси е обосновано с практика на ВКС, обективирана в определения по: ч.т.д. № 1370/2013г. на ІІ т.о. и ч.т.д. №156/2020г. на ІІ т.о.

Ответникът по частната касационна жалба – „Шел България“ ЕАД, представя отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди разпореждането на първостепенния съд, с което е върната като просрочена подадената от ответника и настоящ частен касатор въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, въззивният съд е установил следното от фактическа страна: Решението е връчено на „Никми Транс 2008“ ЕООД на 18.08.2025г., видно от отбелязването на връчилото съобщението длъжностно лице; Връчването е редовно, доколкото получилият съобщението е с удостоверено качество счетоводител, т.е. лице от кръга, посочен в чл.50, ал.3 ГПК. При тези данни съставът на Апелативен съд – Пловдив е стигнал до извода, че на 01.09.2025г. е изтекъл срокът за въззивно обжалване, т.е. депозираната в регистратурата на ПОС на 03.09.2025г. въззивната жалба е подадена извън предвидения за това срок. При извършената проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд изрично е уточнил, че при постановяването му първоинстанционният съд очевидно е допуснал грешка при изписване датата на връчване на решението – 28.08.2025г., вместо коректната дата -18.08.2025г., която грешка не се е отразила на правилността на извода му за просрочие.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради следното:

Видно от обосновката им въпросите изхождат от несъгласието на частния касатор с приетата от въззивния съд дата на връчване на съобщението за постановеното по делото решение - 18.08.2025г., а не 28.08.2025г. Това е и единственият касационен довод, с който частният жалбоподател обосновава тезата си, че срокът е започнал да тече при връчване на 28.08.2025г., изтекъл е на 11.09.2025г., поради което депозираната на 03.09.2025г. въззивна жалба следва да се счита за подадена в срок. С оглед на това, формулираните въпроси се преценяват като несъответстващи на заявеното в частната касационна жалба оплакване срещу обжалваното определение. Същите са релевантни към прилагането на чл.60, ал.4 ГПК досежно изчисляването на срока, който се брои на седмици /въпроси №№ 1 и 2/, и към валидността на удостоверяването от длъжностото лице на датата на връчване на съответното съобщение /въпроси №№ 3 и 4/. Срещу изводите на въззивния съд, че двуседмичният срок за обжалване на първоинстанционното решение, е изтекъл на 01.09.2025г., считано от 18.08.2025г., касаещ прилагането на чл.60, ал.4 ГПК, както и за надлежното връчване на съобщението за решението, няма оплакване в частната касационна жалба. Следователно, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондират на заявен от частния касатор касационен довод и отговорите на същите не биха се отразили на крайния правен резулат. Обосновани по посочения начин, въпросите очевидно са насочени към правилността на направения от въззивния съд извод, че съобщението за решението е връчено на ответното дружество на 18.08.2025г. В цитираното тълкувателно решение е разяснено също така, че не е налице тъждество между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията по чл.281,т.3 ГПК, като при произнасяне по искането за допускане на обжалването касационният съд не може да се произнася по правилността на атакувания съдебен акт.

Неустановяването на общата предпоставка по въпросите е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, поради което не се налага обсъждането на допълнителния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната касационна жалба разноски за настоящото производство в размер на 521.52 евро /равностойни на претендираната сума от 1020лв./, с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съставът на ВКС, Търговска колегия, второ отделение