Определение № 765 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 731/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Н. А. В., А. М. А. и А. А. М. са подали касационна жалба срещу решение № 21 от 6.01.2010 г. по гр.д. № 989 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, трети състав, с което е отменено решение № 122 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 103 от 2006 г. на Районен съд, [населено място] и е уважен предявеният от Д. И. Д., И. И. Д., В. И. К., В. Д. А., Л. К. Л., В. З. Г., В. З. И., Д. А. Х., К. Д. Х. и А. Д. Х. срещу Н. А. В., А. М. А., А. А. М. и С. А. Атанасова установителен иск за собственост целящ да докаже ,че В. Д. А. –наследодател на ищците е бил собственик на имот с площ от 630 кв.м., част от парцел ХІІ -142, кв. 134 по плана на [населено място], местност “В. м.” към 1951 г., респ. към 1961 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Правят се оплаквания, които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт. Подържа се, че решението е постановено от незаконен състав защото за втори път при разглеждането му участва съдията Е. Д., която на основание чл.22, ал.1, т.5, пр.1 ГПК е следвало да се отведе. В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК като в изложението отново се правят оплаквания за неправилното приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални противоречия. След анализа на наведените основания настоящия състав счита, че е поставен процесуалния въпрос за допустимостта на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ след проведен иск за делба при която имота е бил изнесен на публична продан; материално правният въпрос за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ след като ищците не са направили заявление от името на общия наследодател В. Д.. В изложението отново се навеждат основания за недопустимост на решението като произнесено “плюс петитум” и за неправилност на същото. Представена е касационна жалба и от С. А. Атанасова в която се навеждат същите основания за неправилност на съдебният акт и е представено изложение, в което са поставени изброените по-горе въпроси. Поставен е и въпроса при кои случаи се налага провеждането на земеделска реституция след като е установено, че имота се е намирал в селищната част на [населено място] и няколко пъти е включван и изключван от регулационният план. Ответниците В. З. И., В. З. Г., Л. К. Л., К. Д. Х., В. Д. А., В. И. К., И. И. Д., Д. И. Д. С. А. А. и А. Д. Х. не са депозирали отговор по касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като са налице данни, че обжалваемият интерес е над 1 000 лв. и надхвърля размера, посочен в забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Н. А. В., А. М. А. и А. Атанасова М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК. Софийски окръжен съд е намерил предявеният иск за основателен и е приел, че собственик към датата на образуване на ТКЗС в [населено място] към 1951 г. и към 1961 г. когато имота е бил изключен от строителните граници и по силата на ПМС № 216 от 8.11.1961 г. отново придобива земеделски характер е бил общия наследодател В. Д. А., поч. през 1965 г., който го е притежавал н.а. № 52, т.04, н.д. № 946 от 1915 г. Процесният имот е бил част от имот пл. № 142, включен като основа на парцел VІІ от кв.134 по плана на [населено място] и през 1961 г. е изключен от регулация. През 1969 г. отново е бил включен в регулационният план на [населено място]. Въззивният съд е разсъдил ,че по отношение на този имот е следвало да се проведе земеделска реституция. Към датата на образуването на ТКЗС е действал Примерният Устав на ТКЗС от 1950 г., в който е посочено, че член кооператорите влизат в ТКЗС с цялата си земя, включително и тази която се намира в регулация ако върху нея не е извършено застрояване. Следователно за тази земя следва да се проведе земеделска реституция. След като имота подлежи на възстановяване то и специалният установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим във всички случаи когато на някои от участниците е издадено решение, каквото е налице и в настоящия случай - решение № С0448 от 18.07.2005 г. в полза на наследниците на А. В. Д.. След постановяване на решението е налице правна възможност по чл.14, ал.7 и ал.7а ЗСПЗЗ ОСЗГ да извърши актуализация на административният акт като го съобрази с решението по делото. Софийския окръжен съд е извършил цялостно изследване на правата на собственост и е стигнал до извода, че към датата на внасянето му в ТКЗС негов собственик е бил В. Д.. С проведеното делбено дело този имот не е бил възложен на бащата на касаторите, а върху него е била запазена съсобствеността. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси, тъй като разрешаването им от въззивният съд е съобразено с практиката на ВКС. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,