Определение № 8557 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. И. В. от гр. Търговище, чрез адвокат С. Стойчев срещу определение № 1239/15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 265/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1348842 от 18.05.2026 г., издадена от В. М. М. - старши полицай към РУ - Търговище при ОДМВР – Търговище. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е извършил индивидуална преценка на неблагоприятните последици, произтичащи от предварителното изпълнение на ЗППАМ. Обосновава, че оспорената заповед е нищожна, доколкото липсва разпореждане за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и срок на мярката. Счита, че съдът не е отчел, че приложената мярка изцяло го възпрепятства да упражнява трудовата си дейност, както и води до невъзможност за полагане на грижи за неговия син. В допълнение, намира за нарушен принципа за съразмерност, доколкото се засягат правата му до степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът – В. М. М. - старши полицай към РУ - Търговище при ОДМВР - Търговище, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С процесната ЗППАМ № GPAM-1348842 от 18.05.2026 г. издадена от В. М. М. - старши полицай към РУ - Търговище при ОДМВР – Търговище, по отношение на жалбоподателя Б. В. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. „Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че от страна на жалбоподателят не са доказани настъпването на значителна или труднопоправима вреда. С оглед това съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1348842 от 18.05.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В конкретния случай жалбоподателят мотивира възникването за него на значителни или трудно поправими вреди с обстоятелството, че работи като шофьор и в следствие на предварителното изпълнение на акта, трудовият му договор ще бъде прекратен и това ще постави в много тежко финансово положение семейството му. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за спиране от съда на изпълнението е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Липсата на нормативно регламентирани критерии, въз основа на които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, основен критерий се явява възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. Представените доказателства не налагат извод, че е възможно да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя обществен интерес. Хипотезата по чл. 166, ал. 2 АПК - на трудно поправима вреда, в случая е изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. С частната жалба се изтъкват доводи относно нищожността на самата оспорената заповед и незаконосъобразност на процедурата по издаването й. Последните обаче са аргументи по съществото на спора и не могат да заменят липсата нито на посочени вреди, нито на нови обстоятелства, нито на доказателства за тях. За пълнота на изложеното, както бе посочено по – горе, в съдебната практика се приема, че нови обстоятелства са тези, които са настъпили след издаване на акта. Такива не са представени от жалбоподателят. Соченото от него решение на ТЕЛК не представлява ново обстоятелство, по смисъла на закона, тъй като е било известно на молителя преди издаване на оспорената заповед и е ирелавантна за основателността на искането му. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че с прилагането на мярката е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото с нея не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото. Мярката разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна такава като генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,