Определение № 886 от 16.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 659/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение №1505 от 20.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №952/2011г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е оставено е потвърдено разпореждането на Бургаския районен съд от 14.04.2011г., по ч.гр.дело №3156/2011г., с което е направен отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Х. Т. за сумата от 8563.42 лв. главница, въз основа на извлечение от счетоводните книги на О. АД, за договорна лихва в размер на 527.88 лв. и наказателна лихва в размер на 1504.77 лв. Жалбоподателят [фирма] – София иска отмяна на определението като неправилно. Частната касационна жалба е подадена е от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, с изм. с ДВ бр. 100/2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл. 280, ал. 2 ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. В случая производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК за плащане на главница и лихва по договор за потребителски кредит, слючен между О. АД и длъжника А. Х. Т.. Цената на исковете е под 10 000 лв., делото е търговско / чл.286, ал.1 във връзка с чл.1, т.7 ТЗ/, поради което въззивното решение по предявен иск по чл.422 ГПК не би подлежало на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, следователно определението, с което е потвърдено първоинстанционното определение не подлежи на контрол пред ВКС. Частната касационна жалба е постъпила на 1.08.2011 г., при което е приложим редът на обжалване след изменението на ГПК, в сила от 21.12.2010 г. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение