Определение № 7265 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Г. от гр. Ямбол, [жк], [адрес], чрез адв. Ганчева срещу определение № 605/08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 157 по описа на Административен съд гр. Ямбол за 2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 41 от 19.03.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. Бургас и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Допусната е грешка при посочване на акта, но от мотивите на жалбата е видно за какво се отнася и е ясно кои задължения се обжалват. Заявява искане определението да бъде отменено и да бъде разгледана жалбата във връзка с ревизионния акт и решението, издадено от директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. Бургас оспорва жалбата и излага твърдения за нейната неоснователност. В атакуваното определение правилно са изложени фактите и обстоятелства, като към тях са приложени относимите правни норми. Правилно съдът е формирал извод за недопустимост на обжалването и въз основа на това е прекратил производството по делото. Моли определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е и основателна. По делото се установява, че с ревизионен акт № Р-02002823002603-091-001 от 04.12.2023 г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА №П-02002824003118-003-001 от 10.01.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, с която е потвърден с решение №41/19.03.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас, на М. Г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване подлежи ревизионния акт в частта, в която същият не е отменен с решението по чл. 155 ДОПК. С вх.№823 от 18.04.2024 г. в АС гр. Ямбол е постъпила жалба от М. А. Г., като в нея изрично е посочено, че се обжалва решение №41/19.03.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас. С разпореждане №549 от 18.04.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя да уточни актът, който обжалва. С молба вх. №897/30.04.2024 г., процесуалният представител на М. Г. отново заявява, че обжалва решение №41/19.03.2024 г. на директорът на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас. Съдът е съобразил изричните волеизявления на жалбоподателката и е приел, че жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Прекратил е производството по делото поради недопустимост на обжалването. Определението е неправилно. Решаващият състав съгласно процесуалните правила е дал възможност да бъде уточнен предметът на обжалването. Но не е съобразил, че в обстоятелствената част на жалбата до съда са развити достатъчно възражения по оспорване на ревизионния акт. В този смисъл от изложението на жалбата съдът е могъл да направи недвусмислен и категоричен извод, че се оспорва ревизионния акт в потвърдената му част с решението на решаващия орган за посочените данъчни периоди, за които са установени задължения по ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Неправилно съдът е приел, че мотивите на жалбата касаят само пороци на решението на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас. Относима към настоящият случай е формираната в този смисъл съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 10602/2019 г., № 1257/2020 г. и № 1998/2022 г. на Първо отделение, както и № 2964/2020 г.; № 4243/2022 г. и №3015/2024 г. на Осмо отделение и др. Необосновано от решаващият състав е посочено, че тази практика не е относима към поставения за разглеждане правен спор. Вярно е, че съдът не може да замени волята на жалбоподателя относно предмета на повдигнатия спор, но след като е видно, че предмет на обжалване са установените задължения по отношение на физическото лице не може формално да се позове само на посочения номер на административния акт. По горните съображения, постановеното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на АС гр. Ямбол. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение