Определение № 528 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Я. Г. П. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 777 от 06.03.2017г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 6555 от 16.12.2016 г. по гр.д.№ 791/2016г. С втора касационна жалба вх.№ 779 от 06.03.2017г. въззивното решението е обжалвано и от М. К. П.. Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86 / 2017г. поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд – Р. № 4586 от 19.07.2016г. по гр.д.№ 209/2015 г., с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на М. К. П. и Я. Г. П., че А. И. К. е собственик на 1/2 ид.ч. от урегулиран поземлен имот № ХХ кв.22 по плана на [населено място], [община] с площ от 1166 кв.м. и ответниците са осъдени да й предадат владението на този имот. Въззивният съд е приел, че Я. Г. П. и М. К. П. са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с решение № 1305 от 19.11.2007г. по гр.д.№ 1293/2007г. на Районния съд Р. на основание чл. 100 СК /отм./. С утвърденото от съда споразумение по чл. 101 СК /отм./ са уредени изцяло имуществените отношения между съпрузите като М. К. П. е получил придобития по време на брака урегулиран поземлен имот ХІІ кв. 22 в [населено място], [община] с площ от 1693 кв.м., заедно с построената в него сграда и се е задължил да заплати за уравнение на дела на А. И. К. сумата 19 000 лева. Преди постановяване на решението, със Заповед № РД - 15363/28.06.2004г. на Кмета на [община], УПИ ХІІ кв.22 по плана на [населено място] е разделен на два самостоятелни имота - УПИ XІІ, кв. 22 с площ 527 кв.м. и УПИ XX, кв. 22, с площ от 1166 кв.м. като по време на брака съпрузите са продали с нот.акт № 3618 / 23.12.2004г. УПИ XІІ от 527 кв. м. Съдът е приел за очевидна липсата на идентичност между стария имот УПИ ХІІ кв.22 и новообразувания УПИ ХХ кв. 22, които са различна номерация, квадратура и съседи. Оттук е направен извод, че новообразуваният УПИ ХХ кв.22 с площ от 1166 кв.м. не е бил предмет на одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК / отм./ и съсобствеността върху този имот не е прекратена. Дарението, оформено с нот. акт № 151 2012г. от М. К. П. в полза на Я. Г. П. за разликата над притежаваната от него 1/2 ид.ч. представлява разпореждане с чужд имот, не е породило вещнотранслативен ефект поради правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото той сам притежава, и е непротивопоставимо на действителния собственик – А. И. К. К.. В изложенията за допускането на касационното обжалване към двете касационни жалби се поставят множество въпроси, които на основание ТР 1 / 2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, ВКС обобщава и уточнява така: има ли вещнопрехвърлително действие одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК /отм./, в което имотът, за който страните са се договорили, че прекратяват съсобствеността, не е индивидуализиран по действащия подробен устройствен план, което води и до невярно отразяване на действителния обем права, които притежават съпрузите към момента на споразумението. Въпросът е от значение за делото и точното прилагане на закона, което обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество. На основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се укаже на касаторите всеки от тях да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение