Определение № 8313 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Подадено е искане от адв. К. Костадинов, като пълномощник на касационния ответник Ю. Т. К. - К., за изменение на решение №1993/20.02.2024г., постановено по адм. дело №2404/2023г. на Върховния административен съд, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, които да му се присъдят, като осъществил процесуално представителство безплатно по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Излага доводи, че като процесуален представител, е осъществила адвокатска защита и съдействие безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, като подал отговор на касационната жалба. Постъпил е отговор от касатора С. Г. П., чрез адв. Тодоров със становище за неоснователност на искането. След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1, предл. второ от ГПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата не е за изменение на съдебното решение в частта му за присъдените разноски, а за допълването му. Разгледано по същество е неоснователна, предвид следното: С решение №1993/20.02.2024г., постановено по адм. дело №2404/2023г. на ВАС е отхвърли подадената касационна жалба от С. П., като е осъдил касатора да заплати направените поделото разноски на ответниците, които са ги поискали своевременно и са ги доказали. Един от ответниците, в полза на който са били присъдени сторените разноски, е И. А. К.. Същият е подал съвместен отговор на касационната жалба заедно с ответника Ю. Т. К. – К., чрез адв. К. К.. В отговорът се съдържа искане за присъждане на разноските направени от К. и присъждане на възнаграждение на адв.К. за оказаната на Ю. К. – К. безплатна правна помощ. Към същия е бил приложен договор за възмездна правна помощ от адв.К. спрямо К. и такъв за безплатна правна помощ от адв.К. спрямо Ю. К. – К., като съпруга на адвоката. Нормата на чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗАдв гласи, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В ал. 2 от с. з. е посочено, че случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв следва да са налице следните кумулативни предпоставки – 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2. Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. Липсата на която и да е от тях води и до неоснователност на претенцията за заплащане на възнаграждение по този ред. В конкретния случай не е изпълнена втората предпоставка. Вярно е, че адв. К. е подал писмен отговор на касационната жалба, но този отговор е кратък и само цитиращ мотивите на първоинстанционния съд, като в него не са изложени собствени правни доводи и съображения в отговор на изложените от касатора. Адвокат К. не се е явил в открито с. з. за да изложи допълнителните си виждания относно оспореното съдебно решение, т. е. действията му по оспорване на касационната жалба следва да се приравнят на липса на реално процесуално представителство. На следващо и съществено място, единственото процесуално действие по делото – отговорът на касационната жалба, е извършено от адвоката едновременно от името на двамата ответници, които представлява, съответно производството се е развило при еднаква правна помощ спрямо двамата. С оглед горното, настоящият съдебен състав счита, че по протеклото производство се дължи присъждане само на разноските, направени за един хонорар на адв. К. и този въпрос е разрешен с диспозитива на съдебното решение, чието допълване се иска, като касаторът е осъден да заплати на ответника И. А. К. направените от него разноски за адвокатски хонорар. Ето защо, искането за присъждане на още едно възнаграждение на адв.К. по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв, за същото процесуално действие /отговор на касационна жалба/, за което той вече е получил хонорар от ответника К., като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение