Определение № 110 от 01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 22/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2 вр. чл.95,ал.5 ГПК. Образувано е по частна жалба на Частен съдебен изпълнител М. Г. срещу определение от 11.11.2010 г. по гр.д. № 1229 /2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без уважение нейна молба за предоставяне на правна помощ по делото. Ж. твърди, че определението е незаконосъобразно. Другата страна в това производство – Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва основателността на частната жалба, т.к. съдът правилно и законосъобразно е направил извод, че не е налице хипотезата на чл.24,т.1 и т.2 ЗПП. Настоящият състав намира следното: Делото, по което е поискано предоставяне на правна помощ, е образувано по молба на частната жалбоподателка за отмяна по реда на чл.303,ал.1,т.4 ГПК на две решения на ВКС, с твърдения, че са противоречиви. С решението си Върховния касационен съд е оставил без уважение молбата за отмяна поради липсата на обективно тъждество между предмета на двете дела, решенията по които се иска да бъдат отменени. Поради този извод на състава на Върховния касационен съд настоящият състав намира, че молбата за отмяна е била очевидно неоснователна, което е основание по чл.24,т.2 ЗПП за отказ да бъде предоставена правна помощ, поради което не следва да се приеме, че е нарушено процесуално право на частния жалбоподател. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение и е защитаван от юрисконсулт, поради което и искането е основателно за сумата 100 лева, определена съгласно чл.7,ал.1,т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното съдът