Определение № 825 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 188/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. В. Б., К. Г. К., В. П. С., Я. С. Ж., Д. К. Ж., Р. К. Ж., Д. Д. Д., М. Х. К., Г. К. К., Д. К. К., Г. Я. К., М. Я. А. и Г. Д. К. срещу решение № ІІ -7 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 976/07 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно и е необосновано. Ответниците по касация К. К. К., М. К. К., К. К. К., С. К. Т., М. К. П., Е. С. Н., К. С. Р., Г. А. Г., И. Д. Г., Д. Д. Д., С. И. Д. и З. И. Д. не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 357 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 227/05 г. на Районен съд гр. Ц. и е прекратил производството по иска с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента за образуване на ТКЗС ищците са били собственици на ½ ид. ч. от възстановената на наследниците на К. К. С. нива с площ 10.584 дка, сега имот № 002119 в м. „Селихрярски юрт”, землището на гр. П., както и на ½ ид. ч. от възстановената на наследниците на К. К. С. ливада с площ 8.837 дка, имот № 032024 в м. „Клохаря”. За да постанови решението съдът е приел, че страните са наследници на шестте деца на К. С. К., починал през 1941 г. С оглед момента на смъртта му, към момента на образуване на ТКЗС имотите били съсобствени на неговите деца, а не на общия наследодател. Ищците, които са наследници на трите дъщери на наследодателя, нямали правен интерес да предявят иска, тъй като не са подавали заявление по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ и не е било образувано производство по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи че специфичен за делото въпрос е дали съществува правен интерес от оспорване на правото на собственост върху земеделска земя и в случаите, когато ОСЗ се е произнесла с влязло в сила решение относно възстановяване правото на собственост върху тази земя. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. Настоящият състав на ВКС счита, че произнасянето по формулирания въпрос е свързано с преценка на конкретни доказателства което по същество представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Спорът не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Освен това, за приложението нормата на чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ има обнародвана съдебна практика, вкл. и Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът