Определение № 3291 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2023 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на „Тринити пропъртис“ ЕООД, чрез пълномощника му срещу определение № 630/12.07.2023 г. по адм. дело № 116/2023 г. на Административен съд – Габрово. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. Ответната страна – главният архитект на община Габрово в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване от частния жалбоподател е разрешение за строеж № 94/26.05.2022 г. на главния архитект на община Габрово, за строеж на „склад за негорими материали в негорими опаковки“ в УПИ VII, кв. 15 по плана на гр. Габрово, ПИ с идентификатор 14218.502.773 по КККР на гр. Габрово. С оспореното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че оспорващият не попада в кръга на заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Определението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗУТ, заинтересувани лица относно издаденото разрешение за нов строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. Това е различен кръг лица от определения в чл. 131, ал. 2 ЗУТ, който в определени хипотези позволява оспорване на подробните устройствени планове от собственици на съседни имоти. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят чрез нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81, том II, рег. № 2626, дело № 156/28.03.2019 г. се легитимира като собственик на 47,57 % ид. ч. от ПИ с идентификатор 14218.502.451 по КККР на гр. Габрово. От материалите по делото се устанвоява, а и в самите първоинстанционна и частна жалби се твърди, че имот с идентификатор 14218.502.451 е съседен през улица имот на ПИ с идентификатор 14218.502.773 по КККР на гр. Габрово, в който с оспорения акт е разрешено строителството. Жалбоподателят не твърди, че е носител на собственически или други вещни права върху процесния имот и не представя доказателства в тази насока. Поради това, след като не попада в кръга на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, за него не е налице правен интерес за обжалване на разрешението за строеж. Неоснователно е възражението за нарушаване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗУТ, регламентираща възможността за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, учредено с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, съответно по реда на ал. 3 от нормата, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно - със заповед на кмета на общината. С административната преписка е представена и заповед № 731/29.04.2022 г. на кмета на община Габрово, с която в полза на „Ехо Строй“ ЕООД в качеството на инвеститор по обект „склад за негорими материали в негорими опаковки“ в УПИ VII, кв. 15 по плана на гр. Габрово, е учредено право на прокарване на отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура за електрозахранващо отклонение през служещ общински имот – ПИ 14218.502.776 по КК на гр. Габрово, за второстепенна улица (ул. Индустриална), общинска публична собственост, с дължина на отклонението 10,10 л.м. При анализ на представена по делото скица извадка от кадастралната карта се установява, че това е улицата между имотите на заявителя и жалбоподателя. Следователно, доколкото и от материалите по делото не се установява засягане на имота на оспорващия, а единствено на разположената между неговия имот и този на заявителя второстепенна улица, развитите в касационната жалба възражения реално не са насочени срещу разрешението за строеж, а евентуално срещу заповедта по чл. 193, ал. 4 ЗУТ, която попада извън предмета съдебно разглеждане. Като такива същите са неотносими към настоящото производство и не следва да се обсъждат. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата му препятства възможността да се извърши валидно процесуалното правомощие отмяна поради незаконосъобразност на административен акт. В случая, ефектът от реализиране на разрешеното строителство спрямо собственика на съседен имот е ирелевантен, доколкото процесуалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ ясно очертава кръга на заинтересованите лица. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил относимата правна норма. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на община Габрово следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,