Определение № 85 от 13.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 159/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Национална агенция за приходите срещу определение № 636 от 05.10.2016 г. постановено по в.ч.т.д. № 565/2016 г., на Варненски апелативен съд. Ответникът по частната жалба - [фирма], [населено място] /н/, не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е прекратил производството по подадената частна жалба на НАП против решение № 627/21.07.2016 г., постановено по т.д. № 968/2014 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е освободен назначения постоянен синдик Е. Г. Т. в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/, на основание чл. 657, ал.1, т.6 ТЗ.За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с търговският закон е въведена изрична обжалваемост от кредиторите на актовете във връзка с преустановяване правомощията на синдика,като изведено от чл.657, ал.4 ТЗ, актовете на съда за освобождаване на синдика подлежат на обжалване от тях единствено в хипотеза на чл.657,ал.2 ТЗ. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 657, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, регламентира основанията, при които съдът освобождава назначения в производството по несъстоятелност синдик, като с ал. 4 на текста се въвежда изрична обжалваемост само на определенията на съда по несъстоятелността, с които искането за освобождаване на синдика се оставя без уважение и в хипотезата на ал. 2 на чл.657 ТЗ - освобождаване на синдика, когато той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. Следователно, акта на съда, с който се освобождава синдика по посочения текст е от кръга на тези актове, за които законът предвижда изрична обжалваемост, като извън очертаните по- горе хипотези, акта не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. В случая, с оглед установените факти, не е налице нито една от предвидените в закона хипотези, обосноваващи извод за възможност за обжалване на акта на първостепенния съд –- подадената молба на 13.06.2016 г. до Окръжен съд – Варна от синдика на [фирма] /н/, за прекратяване на правомощията му е била уважена на основание чл. 657, ал. 1, т.6 ТЗ, на което основание, съдът го е освободил. Или с оглед тези данни правилна е преценката на въззивният съд за недопустимост на подадената пред него частна жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение