Определение № 196 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2009 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. Г. А. срещу решение № 734 от 23.04.2009 г. по гр. д. № 2495/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация „Л” А. гр. Л. оспорва жалбата. Ответникът по касация „Л” Е. гр. Л. не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: С решение № 92 от 01.07.2008 г. по гр. д. № 672/07 г. Районен съд гр. А. е отхвърлил предявените от Д. А. срещу Л. инвест” А. и „Л” Е. искове за собственост на недвижим имот и по чл. 59 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Д. А. С разпореждане от 08.06.2009 г. въззивният съд е указал на касатора да посочи обжалваем интерес. С молба от 23.06.2009 г. процесуалният представител на касатора е посочил че обжалваемият интерес е 1 224.60 лв., тъй като данъчната оценка на недвижимия имот е 924.60 лв., а искът за обезщетение е 300 лв. Касационната жалба е недопустима. С. чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Меродавно за допустимостта на обжалването е цената на отделните обективно съединени искове, а не сбора от цената на всички искове. Затова, след като двата иска са с цена под 1 000 лв. за всеки един от тях, те не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата не предвижда изключение по определен вид дела, както бе предвидено в чл. 218а ал. 1 б. „а” ГПК /отм./, поради което изискването следва да се прилага и по отношение и на исковете за защита на вещни права. Вещните искове са оценяеми съгласно чл. 69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право, следователно и обжалваемият интерес за касационно обжалване се определя по този критерий. В случая са предявени и разгледани два иска - по чл. 108 ЗС за имот с данъчна оценка 924.60 лв. и иск по чл. 59 ЗЗД с цена 300 лв., затова въззивното решение е необжалваемо. С оглед на изложеното, подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното съдът