Определение № 43 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2008 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7204/23.12.2008 г. на адв. С. К. от АК-П., като пълномощник на Т. К. Х. и Г. Ф. Х., и двамата от [населено място], за присъждане на направените разноски по настоящото дело, за които съдът е пропуснал да се произнесе с решението си от 27.11.2009 г. Претендират се направените разноски за всички инстанции. Ответникът в производството В. Ф. Х. от [населено място] в писмен отговор оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Алтернативно прави искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира молбата за частично основателна. По касационна жалба на В. Ф. Х. срещу въззивното решение, с решение № 807 от 27.11.2009 г. по гр.д. № 1559/2008 г. на ВКС, III г.о., е оставено в сила решение № 256 от 07.12.2007 г. по гр.д. № 305/2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 106 от 23.06.2007 г. по гр.д. № 98/2007 г. на Кърджалийския районен съд, са уважени предявените от Г. Ф. Х. и Т. К. Х., и двамата от [населено място], против В. Ф. Х. и С. Ц. П., и двамата от [населено място], обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване на владението на Х А ид. част от недвижим имот, представляващ югозападната част от приземен етаж, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ 67,75 кв.м, намиращ се в двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ V-716 в кв. 40 по плана на [населено място] при граници: североизток-улица, северозапад-УПИ IV с пл. № 717, югоизток УПИ VI с пл. № 715 и югозапад УПИ IX с пл. № 728; за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договор за покупко-продажба на същия имот, материализиран с нот. акт № 76, т. II, per. № 3511, д. № 361 от 2002 г. на Нотариус К. Д., с район на действие Кърджалийски районен съд. В мотивите на решението си съставът на ВКС неправилно е приел, че на ответниците по жалбата не следва да се присъждат разноски по делото за касационната инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени. По делото пред касационния съд е представен договор за правна помощ от 21.10.2009 г., сключен между Т. К. Х. и Г. Ф. Х. от една страна и адв. С. К. от друга, за защита по гр.д. № 1559/2008 г. на ВКС, III г.о., с уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, молбата за присъждане на разноски за касационното производство е основателна и следва да бъде уважена. Направеното възражение от ответника по молбата в писмения му отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, от една страна е несвоевременно поискано, а от друга и неоснователно предвид характера на делото, което е усложнено както от фактическа, така и от правна страна. Молбата за присъждане на деловодни разноски за първата и въззивна инстанции с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, не е от компетентността на касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,