Определение № 468 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3716/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 8160 / 21.10.2020 г., подадена лично от В. С. Н. против определение № 272 от 12.10.2020 г. по гр. д. № 601/2020 г. на Върховния касационен съд, с което са върнати частни жалби с вх. № 5712/20.12.2020 г. и вх. № 5766/21.12.2020 г., против определение № 531/14.12.2020 г. по гр. д. № 601/2020 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като е ограничено правото му на защита и е преградено по-нататъшното развитие на делото, поради което иска неговата отмяна. Посочва, че в качеството си на касатор е подал жалба за защита на права, като по нейната допустимост ВКС извършва селекция, в условията на дискреция, чиито критерии са уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага доводи и за неконституционосъобразност на цитираната разпоредба, както и такива са преграждащия характер на определенията постановени по реда на чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III г.о, като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване и от процесуално легитимирана страна. С определение № 531/14.07.2020 г. по гр. д. № 601/2020 г., съставът на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване въззивно решение № 1284/08.11.2019 г., постановено в. гр. д. № 1614/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, тъй като не били налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и сл. ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приел, че подадените частни жалби са недопустимо, тъй като с тях се атакува неподлежащ на обжалване съдебен акт, което налагало и тяхното връщане. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК подлежат на обжалване определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично посочено в закона. Определенията по чл. 288 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 2, тъй като не е предвидена изрична възможност за тяхното обжалване. Определението, с което съдът се произнася в отрицателен смисъл по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не може да се квалифицира и като преграждащо по- нататъшното развитие на делото, тъй като с него не се преценява допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидно сезиране на ВКС, а се извършва проверка за наличието на императивно установените в чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК критерии за селекция на жалбите. С разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща хипотезите, при които решенията влизат в сила, недопускането на касационната жалба за разглеждане по същество е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. При недопускане на касационната жалба до разглеждане/ чл. 296, т. 3 ГПК/ законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК, каквото условие се съдържа по отношение на основанията по чл. 296, т. 2 ГПК, което сочи, че третира определенията по чл. 288 ГПК като окончателни. Като е достигнал до същия извод и е оставил без разглеждане като недопустими подадените частни жалби срещу определение по чл. 288 ГПК, съставът на ВКС е приложил правилно процесуалния закон. Затова обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен Касационен съд, в състав на III ГО