Решение № 50 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5046/2008 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. С. Н., Благоевград, приподписана от пълномощника и адвокат Р, срещу въззивно решение №222 от 30.06.2008 г. по гр. дело № 56/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС за УПИ * в кв. 5, имот пл. №72, с площ от 610 кв.м. по плана на с. П., община Б.. Данъчната оценка на така индивидуализирания спорен имот, въз основа на който е определена цената на иска, е 732.70 лв. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК по искове за собственост размерът на цената на иска е данъчната оценка и само ако няма такава – пазарната цена. Ето защо в случая е неотносим представеният с касационната жалба доклад на лицензиран оценител, според който пазарната цена на същия имот е 15 650 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.