Определение № 6235 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, чрез процесуалния си представил адв. Христов, против Определение № 726 от 22.02.2024г., постановено по дело № 247 по описа 2024г. на Административен съд- Пазарджик, с което е оставено без разглеждане особеното искане на дружеството за спиране действията на ЧСИ- спиране изпълнението по изпълнително дело № 508/2020г. по описа на ЧСИ Тарльовски, с рег. № 882 КЧСИ. В частната касационна жалба се твърди неправилност на атакуваното определние като постановено в противоречие със закона и съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че искането за спиране на изпълнението на АУЗД по чл. 107, ал.3 ДОПК № 1600-1280-2018-1/25.06.2018г. е недопустимо на основание чл. 159, т.1 АПК поради липса на годен за оспорване акт. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането за спиране на изпълнителното дело. Претендира разноски. Ответникът- Директор на дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, чрез процесуалния си представител адв. Кирова, в срока по чл. 232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сторено е искане за присъждане на разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд- Пазарджик е преценил, че инкорпорираното в жалбата искане за постановяване на обезпечителна мярка по реда на чл. 166 АПК- спиране на изпълнението по дело № 508/2020г. по описа на ЧСИ Тарльовски, не е от компетентността на административния съд. Изложил е съображения, че за защита на засегнати права в изпълнителния процес, доколкото публичното вземане е възложено за събиране на съдебен изпълнител, е приложим редът по ГПК. Производството по дело № 247/2024г. на Административен съд- Пазарджик е образувано по жалба на „ Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, срещу АУЗД по чл. 107, ал.3 ДОПК № 1600-1280-2018-1/25.06.2018г., потвърден с Решение № АО-1765-1/26.10.2023г. на Директора на дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово. Правилно първостепенният съд е приел, че няма правомощие да спре изпълнителното производство, провеждано по реда на ГПК. В разпоредбата на чл. 128 АПК е очертана компетентността на административните съдилища. Видно от изложението на жалбата търсената от оспорващото дружество правна защита не би могла да се квалифицира нито като предявен отрицателен установенителен иск по чл. 292 АПК, нито е налице хипотезата на чл. 128, ал.1, т.5 АПК. В случая, частният съдебен изпълнител осъществява действия по принудителното събиране на публично държавно вземане по възлагане / чл.2, ал.2 ЗЧСИ/. С разпоредбата на чл. 163, ал.4 АПК е регламентирано, че когато публични взмемания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК, което пък предопределя и реда за защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение. Неприложима в конкретиката на казуса е и разпоредбата на чл. 166 от АПК- спиране изпълнението на административния акт, доколкото не са изложени и доказани основанията по чл. 60 АПК, поради което особеното искане не е обвързано със спиране на изпълнението по този процесуален ред, а по предвидения такъв в ГПК. Поради изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника в производството се дължи присъждане на разноски. Искане за присъждане на такива в размер на 800 лева е направено с отговора по частната жалба, но по делото са ангажирани доказателства за плащане в размер на 500 лева в брой, при подписване на договор за правна защита и съдействие от 03.04.2024г., поради което именно в доказания размер сторените разноски следва да бъдат възстановени в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,