Определение № 10141 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Разпореждане № 1050/02.08.2024 г. на Административен съд (АС) - Шумен, постановено по адм. дело № 20/2024 г. С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба рег. № ДА-01-1719/05.07.2024 г., депозирана от председателя на КЗП, чрез юрисконсулт К. Митева, срещу Решение № 805/10.06.2024 г. на АС - Шумен, постановено по адм. дело № 20/2024 г. Частният жалбоподател обжалва разпореждането с доводи, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че държавната такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. е била внесена на 19.07.2024 г., поради което счита, че касационната жалба не е нередовна и не е трябвало да бъде върната. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че дадените на касатора указания, за внасяне на държавна такса за подадената касационна жалба, не са изпълнени в указания 7-мо дневен срок, както и до постановяване на разпореждането. Поради тази причина е приел, че касационната жалба е нередовна, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК следва да бъде върната. Определението е неправилно. Фактическите установявания на съда и правните му изводи относно неотстраняването на нередовностите на касационната жалба са правилни. По делото липсват доказателства, че пред съда са представени доказателства за внесената на 19.07.2024 г. по сметка на Върховния административен съд (ВАС) държавна такса за касационното обжалване. Доказателствата за внасянето на таксата са представени едва с частната жалба. Производството по делото касае спор, разглеждан по реда на Глава девета от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Съгласно чл. 126 ЗДСл. по производствата по тази глава не се събират държавни такси. Съгласно чл. 227а, ал. 1 АПК касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Разпоредбата на чл. 227а, ал. 1 АПК се съдържа в общ процесуален закон. Изключението, според което за съдебните производства по ЗДСл. не се дължат държавни такси, се намира в заварен специален закон. По новият общ процесуален закон не изключва действието на по – стария специален закон. Не може да се приеме, че по-новата норма на чл. 227а, ал. 1 АПК, частично (само за касационното производство) и мълчаливо отменя нормата на чл. 126 ЗДСл, както и други подобни норми от по-стари специални закони, тъй като това е в пряко противоречие с действащия в позитивното ни право общ и основен принцип lex specialis derogat legi generali. Аргумент в подкрепа становището, че предвид чл. 126 ЗДСл. не се дължат такси за касационното производство по спорове разглеждани по реда на Глава девета ЗДСл., е приетото в Тълкувателно решение № 5 от 25.06.2024 г. на ВАС по т. д. № 5/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, което касае дължимостта на държавна такса за касационно обжалване на спорове по реда на Закона за защита от дискриминация. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно, ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от председателя на КЗП касационна жалба рег. № ДА-01-1719/05.07.2024 г. На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение