Определение № 157 от 23.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1839/2012 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. С разпореждане от 25. 09. 2012 година, постановено по нахд № 760/2012 година по описа на Районен съд – гр. Разград, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа: Районен съд – гр. Исперих или Районен съд – гр. София.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането за промяна на местната подсъдност по делото при наличие на законовите предпоставки на чл. 43, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, установи следното: Съдебното производство по делото е образувано пред РС – гр. Разград, по жалба на М. Х. Е. от [населено място], [община], срещу наказателно постановление, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ – [населено място]. Съдът е приел делото като компетентен по правилата на местната подсъдност, но е поискал от ВКС да упражни правомощията си по чл. 43, т. 1 от НПК и промени същата, като определи друг, равен по степен съд, който да го разгледа – Районен съд - София (по местонахождение на АНО и местоживеене на актосъставителя и на свидетеля по акта) или Районен съд – гр. Исперих (по местоживеене на жалбоподателя). Изложените в разпореждането съображения са основателни. Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Правилата на местната подсъдност черпят своите основания от принципа на непосредственост и се подчиняват на изисквания за бързина, ефективност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Промяната на подсъдността цели постигане на тези принципи и изисквания. Видно от данните по делото, двамата свидетели са с посочени адреси в гр. София, а жалбоподателят – в района на гр. Исперих и никой – в района на гр. Разград. При това положение може да се приеме, че е налице законовото изискване на чл. 43, т. 1 от НПК и делото следва да се разгледа от Районен съд – гр. София. Предвид изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение