Определение № 5041 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Зашева от гр.София, против Определение № 1817/19.02.2024 г. постановено по адм. д. № 5403/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено искането й за изменение на решение № 620/06.02.2023 г. постановено по адм.д.№ 5403/2022 г. по описа на АССГ в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на оспореното определение. Частната жалбоподателка посочва, че неправилно, след като, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, е освободена от Д.Т., с решение №620/06.02.2023 г. постановено по адм.д.№ 5403/2022 г. по описа на АССГ е осъдена да заплати по сметка на АССГ Д.Т. в размер на 10 лв., която да бъде събрана съгласно чл. 77 от ГПК. Излага съображения и за неправилност на изводите на първоинстанционния съд в оспореното определение, че след като е била освободена от заплащането на Д.Т. е останала задължена за същата. Иска обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, евентуално прогласено за нищожно и се отмени решение № 620/06.02.2023 г. постановено по адм.д.№ 5403/2022 г. по описа на АССГ в частта, в която е осъдена да заплати Д.Т. в полза на АССГ. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от активно легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С решение № 620/06.02.2023 г. постановено по адм.д.№ 5403/2022 г. по описа на АССГ, съдът е осъдил И.Зашева да заплати по сметка на АССГ 10 лв. Д.Т., като е приел че, след като е отхвърлил иска й с правно основание чл. 128а, ал. 1 от АПК, същата дължи заплащането на дължимата за производството Д.Т., от чието предварително заплащане е била освободена с разпореждане от 27.06.2022 г. и която следва да бъде събрана съгласно чл. 77 от ГПК. За да отхвърли искането на Зашева за изменение на решението в частта на разноските, съдът е посочил, че освобождаването на страна от заплащането на Д.Т. на основание чл.83, ал.2 от ГПК не предпоставя извод, че след приключване на производството, страната чийто иск се е оказал неоснователен не следва да възстанови сумата на Д.Т. Счел е, че една от целите на последното е да се предотврати подаването на явно неоснователни, повтарящи се многобройни искове и/или жалби и че горното разрешение не влиза в противоречие с т.12 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на ВАС не споделя изводите на първоинстанционния съд. С разпоредбите на чл. 83, ал. 2 от ГПК се дава възможност на страна да бъде освободена от заплащането на такси и разноски, с което се гарантира ефективния достъп до правосъдие, в случаите когато същата не разполага с необходимите средства за това. Изрично в чл. 83, ал. 3 от ГПК е посочено че в този случай разноските по производството се плащат от суми, предвидени от бюджета на съда Законодателят е регламентирал, че при отхвърляне на иска, ищецът, който по силата на чл. 83 от ГПК, е освободен от заплащане на такси и разноски, на общо основание дължи заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото, но не и на съда /чл. 78, ал. 3 от ГПК/. Макар и да е освободен от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил вреда на насрещната страна, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена, а законът не предвижда възможност страната да бъде освободена от отговорността за вреди, поради липса на средства за заплащането им. Обратната хипотеза – при уважаване на иска на лице, освободено от заплащане на такси и разноски, е регламентирана в чл. 78, ал. 6 от ГПК. Предвид изложеното, след като първоинстанционният съд е счел, че по отношение на И.Зашева са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК и я е освободил от заплащане на дължимата се Д.Т. за образуване на делото, при липса на промяна в обстоятелствата, Д.Т. не подлежи на възстановяване по сметка на съда. Отхвърляйки искането на Зашева за изменение на решение №620/06.02.2023 г. постановено по адм.д.№ 5403/2022 г. по описа на АССГ в частта за разноските, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и се отмени и решение № 620/06.02.2023 г. постановено по адм.д.№ 5403/2022 г. по описа на АССГ в частта за разноските като неправилно. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение,